Артър Хейли: Колела

Президентът на „Дженеръл Мотърс“ се събуди в лошо настроение. Не можа да се наспи, тъй като на няколко пъти през нощта електрическото му одеяло се беше изключвало и той се събуждаше от студ. Наметнал халат върху пижамата, разпръсна инструментите върху своята половина на широкото брачно легло и се зае да разглобява контактния ключ, който задействуваше втъканите в одеялото тънки реотани. След секунди откри причината за нестабилното действие на механизма — един лошо запоен кабел. Мърморейки обидни слова по адрес на производителя, президентът слезе в отлично оборудваната си работилница на приземния етаж и се зае с поправката.

Съпругата му Корали се раздвижи в леглото. Будилникът на нощното шкафче до главата й щеше да звънне след няколко минути и тя сънливо щеше да се отправи към кухнята, за да приготви закуската.

Навън Блумфийлд Хилс — предградието, разположено на двайсет километра северно от Детройт, все още тънеше в мрак.

Президентът на „Дженеръл Мотърс“ — запазел и пъргав мъж с, общо взето, спокоен характер, имаше и друг повод за лошото си настроение. Името му беше Емерсън Вейл. Преди няколко минути шефът на компанията тихичко пусна радиото, за да чуе сутрешните новини. В края на емисията прозвуча противно строгият и до болка познат глас на най-непримиримия противник на автомобилната промишленост.

На вчерашната си пресконференция във Вашингтон Емерсън Вейл отново бе отправил нападки срещу любимите си жертви — „Дженеръл Мотърс“, „Форд“ и „Крайслър“. Вероятно поради липса на по-интересни новини информационните агенции му бяха определили предостатъчно място в емисиите си.

Вейл обвиняваше Голямата тройка на автомобилната промишленост в „алчност, престъпни машинации и злоупотреба с общественото доверие“. Според него престъпна машинация беше нежеланието да се произвеждат масово електрически и парни двигатели, които уж вече били създадени и спокойно можели да изместят традиционния бензинов двигател.

Това обвинение съвсем не беше ново, но опитният журналист и обществен деятел го беше подплатил с достатъчно нови факти, за да събуди интереса на информационните агенции.

Президентът на най-голямата корпорация в света, който притежаваше титлата доктор на инженерните науки, сглоби контролния механизъм на одеялото с онова удоволствие, с което извършваше всяка домашна работа в редките си свободни минути. После взе душ, избръсна се, облече костюма, с който ходеше на работа, и седна да закусва с Корали.

На масата лежеше последният брой на „Детройт Фрий Прес“ със снимката на Емерсън Вейл на първа страница и изписаното му с тлъсти букви име. Президентът ядосано бутна вестника на пода.

— Дано ти стана по-леко — отбеляза Корали и постави пред него диетичната закуска — белтък от яйце върху препечена филийка, нарязан на тънки парченца домат и обезмаслено сирене.

Съпругата на президента винаги сама приготвяше и поднасяше закуската на мъжа си, колкото и рано да излизаше той. Седна срещу него, наведе се за вестника и го разгърна.

— Емерсън Вейл твърди, че след като притежаваме техническата възможност да изпратим човек на Луната или Марс, нашата автомобилна промишленост отдавна би трябвало да бъде в състояние да произвежда сигурни и здрави коли, които да не замърсяват околната среда — обяви тя.

Мъжът й остави ножа и вилицата.

— Защо трябва да ми разваляш и без това оскъдната закуска?

— Имам чувството, че нещо друго вече е свършило тая работа — усмихна се Корали, след което невъзмутимо продължи: — Във връзка със замърсяването мистър Вейл цитира и Библията…

— Господи! И това ли го пише в Библията? — възкликна президентът. После любопитството му надделя и той добави: — Хайде чети! И без това няма да ме оставиш на мира, докато не ми прочетеш всичко!

— По-скоро в Стария завет… Ето какво е казал пророк Йеремия: „…доведох ви в богата и плодородна земя… да ядете плодовете й, да ползувате благата й… Но вие нахлухте и я опустошихте… превърнахте я в противно място за живеене…“ — Тя доля кафе в чашите и добави: — Според мен цитатът е подбран умно.