Артър Хейли - Банкери

Момичето беше право — той наистина искаше да открие някакви различия в разказа й, които да използва против нея. Това не беше изключено, въпреки очевидната й предпазливост. Тя се бе оплакала, че е уморена. Като опитен следовател Уейнрайт знаеше, че уморените виновни хора често допускат грешки по време на разпитите. Някой малък гаф, после още един и още един, докато напълно се оплетат в мрежите на своите лъжи.

И така, той продължи да оказва натиск върху нея.

Всичко продължи около четирийсет и пет минути, през които версията на Хуанита Нунес за събитията от следобеда напълно съвпадна с онова, което бе казала по-рано. Разочарован, че не успя да разкрие нищо ново, Уейнрайт беше поразен от сигурността, с която момичето повтаряше своя разказ. Опитът му като полицай го караше да мисли, че една такава точност може да се дължи на две причини: момичето или казваше истината, или се беше подготвило толкова старателно, че бе постигнало истинско съвършенство. Второто изглеждаше по-вероятно, защото невинните хора обикновено допускаха някои дребни различия, когато повтаряха показанията си. Това беше симптом, който детективите познаваха и за който следяха особено внимателно.

— Добре, това е всичко за днес — каза най-сетне Уейнрайт. — Утре ще трябва да се явите пред детектора на лъжата. Тук, в банката.

Каза го сякаш между другото, но не свали погледа си от нея. Острата й реакция го изненада.

— Не, няма да отида! Няма да се подложа на такъв тест!

Малкото тъмно лице на момичето се покри с гъста червенина. Тя седеше като вдървена на стола си.

— Защо?

— За мен това е унизително!

— Не е унизително. Много хора се подлагат на този тест. Ако сте невинна, машината ще го докаже.

— Не вярвам на такива машини. Нито на вас. Basta con mi palabra. 2 2 Моята дума е достатъчна. (исп.) — Б.пр.

Той не обърна внимание на последната реплика, макар да подозираше, че реди обидни думи по негов адрес.

— Нямате никакво основание да не ми вярвате — каза той. — Единственото нещо, което искам, е да открия истината.

— Вие чухте истината. Но не искате да ми повярвате. И вие като другите смятате, че аз съм взела парите. Няма смисъл да ви казвам, че не съм го направила.

Уейнрайт се изправи. Той отвори вратата на кабинета и направи знак на момичето да си тръгва.

— Надявам се, че до утре ще премислите — посъветва я той. — Ще бъде лошо, ако откажете да направите теста.

— Значи не съм задължена да го правя, така ли? — попита тя, като го гледаше право в очите.

— Не.

— Тогава няма да го направя.

С малки, бързи стъпки тя напусна кабинета. Без да бърза, Уейнрайт я последва.

В главната зала на банката бяха останали само малцина от служителите, които все още седяха на бюрата си. Повечето хора си бяха тръгнали и осветлението беше намалено. Мракът беше обгърнал студения есенен ден.

Хуанита Нунес отиде до гардероба, за да се облече. Когато се върна, тя не обърна никакво внимание на Уейнрайт. Майлс Истън я чакаше с ключ в ръка на главната врата.

— Хуанита — каза той, — мога ли да направя нещо за теб? Искаш ли да те закарам с колата до вас?

Тя само поклати глава и излезе, без да продума.

Нолан Уейнрайт застана на прозореца и я видя да се отправя към отсрещната автобусна спирка. Ако разполагаше с повече хора, би могъл да изпрати някой да я проследи, макар да се съмняваше, че това би дало някакъв резултат. Госпожа Нунес съвсем не беше глупава и нямаше да се издаде така лесно. Тя не би предала парите на улицата, нито пък би ги скрила на случайно място.

Той беше убеден, че парите не са в нея. Хуанита беше твърде умна, за да поеме такъв риск. А и сумата беше доста обемиста и трудно би могла да се скрие. Той я огледа внимателно по време на разговора и забеляза, че дрехите й бяха плътно прилепнали към дребното тяло — нямаше никакви подозрителни издутини. Чантата, която взе на тръгване от банката, беше малка, а друго не носеше.

Уейнрайт беше сигурен, че е имала съучастник. А и че именно тя е виновна. Твърде показателен бе фактът, че Хуанита отказа да се подложи на теста с детектора на лъжата. Това го убеди окончателно във вината й. Емоционалният изблик преди няколко минути може би също е бил предварително планиран. Всички банкови служители знаят, че когато възникнат подозрения в кражба, често се използват детекторите на лъжата. Момичето също го е знаело. Досетило се е, че и в нейния случай може да стане дума за тест и предварително е подготвило реакцията си.