Били Хейс - Среднощен експрес

— Ааааа! — изрева Мехмед. Опита се да хване и двамата и да ги стисне като мечка. Но Петер и Ибо се отскубнаха. Хукнаха към килиите си и се криха под леглата, докато Мехмед се успокои.

По-късно с Попай седяхме в кухнята, когато Мехмед дойде да си купи чаша чай. Големият гангстер носеше тъмни очила, за да скрие огромната синина над лявото си око.

Вечерта надникнах в килията на Макс. Беше се свил на леглото и четеше книга. Почти го бях подминал, когато забелязах, че държи книгата наопаки. Дори за него това бе доста необичайно.

— Макс, какво правиш? Сигурно добре си се надрусал.

Макс вдигна глава. Видя, че съм аз, и сложи пръст на устните си.

— Шшшт. Уили. Ела тук.

Книгата беше „Отвъд доброто и злото“ на Ницше. Макс разглеждаше внимателно празната вътрешна страница на задната корица.

— Днес получих това по пощата — прошепна той. Отиде до шкафчето си. Коленичи и с все сила го натисна. Нищо не стана. — По дяволите! — измърмори Макс. — Уили, ела ми помогни. Повдигни малко шкафчето.

Облегнах се върху шкафчето с цялото си тяло и го килнах назад. Макс затършува отдолу. Измъкна счупено ножче за бръснене. Седнахме заедно на леглото, като скрихме книгата между нас. Макс внимателно разряза задната корица точно по краищата. После отлепи дебелата хартия, за да се покаже картонът на корицата. В него имаше пробити дупки. В тях внимателно бяха пъхнати пакетчета, увити в алуминиево фолио. Макс ги нареди на леглото си и ги отвори. Погледна писмото към тях.

— Това трябва да е хашишът. Това марихуаната. Това амфетамините 23 23 Амфетаминовите съединения имат и наркотично действие. Б. пр. . Това морфинът!… Това ЛСД-то — каза той. — Искаш ли малко?

— Не. — ЛСД-то е съвсем различен наркотик. Знаех, че марихуаната и хашишът са сравнително безопасни. Но ЛСД-то може да направи доста поразии.

Макс събра малко в парченце фолио и ми го натика в ръката.

— Пази го. Не се знае кога може да ти потрябва. Прибрах се в килията си. Мушнах парченцето фолио в подвързията на дневника си до пилата. След това отидох да играя покер при Попай.

В американското консулство бе поставена бомба. По улиците застрелваха войници. Анархистите обявиха открита война на турското правителство. Военните взеха властта. Из цялата страна въведоха строг полицейски час. Разправяха, че улиците са пълни с въоръжени патрули.

Всички се радвахме на промяната в правителството, защото можеше да доведе до амнистия. Но тя докара единствено нови затворници анархисти. Всеки ден ги стоварваха на цели тумби. Управата на затвора искаше да държи водачите разделени. Но в затвора имаше само един кауш с отделни килии и той бе запазен за чужденците.

На сутринта чухме врява долу. Пазачите ни казаха да побързаме да си съберем багажа. Местеха ни в друг кауш. За сетен път се убедих, че рядко оценявам нещо, докато не го загубя. Свърши се със спокойствието, което предлагаше самостоятелната ми килия. Сега ни натъпкаха в казармено помещение, с четирийсет и осем войнишки легла на втория етаж и, кой знае защо, нищо на първия. Втурнах се към едно легло в ъгъла, където можех да се подпирам на стената. Взех си горно легло, за да мога да се уединя по-добре. Попай хвърли нещата си на кревата под мен, като не спираше да ругае новия кауш. Някои веднага скриха леглата си, като провесиха отгоре чаршафи.

Преди тук бяха живели турци и беше мръсно. Подът бе потънал в смет. Навсякъде се търкаляха парчета от вестници, мръсни дрипи и фасове. Измазаните в жълто стени бяха изгубили цвета си. Някои прозорци зееха счупени, а другите не бяха мити от месеци. По пода се валяха памучни фъндъци от мръсните дюшеци. Вонята беше ужасна. А в дъното на помещението смърдящият клозет бе малко по-добър от този в „Бакъркьой“.

Дворът ни беше общ с един кауш с турски затворници и когато ги видяхме за първи път, страшно се изненадахме. Неколцина играеха волейбол. Но бяха облечени в костюми и вратовръзки и така подскачаха под горещото слънце.

— Капидии — измърмори Макс.

Мехмед изглеждаше много разстроен. Сетих се, че се притеснява от другите капидии, задето му е насинено окото.

— Ей, малкият! — подхилваше се Попай. — Страшният, непобедим бияч. Големият капидия. Голямото насинено око. — Той подсвирна и затанцува. Мехмед го напсува.

В затвора всеки си бе създал свой режим. Когато някой или нещо го нарушеше, избухваха свади. Сега режимът на всички беше объркан. Въздухът сякаш бе наелектризиран.

На другата сутрин се опитах да възстановя режима си. Станах рано и се занимавах с йога в новото празно помещение на долния етаж. В другия край Зиат правеше чай. Отидох на двора да съзерцавам формата на слънчевите петна и сенките по непознатите стени.