Били Хейс - Среднощен експрес

Тя беше много красива жена. Имаше прозрачна бяла кожа и дълга кестенява коса. Погледът ми постоянно се стрелкаше към нея, докато задавах въпроси на Уилард.

— Какво става? — казах ядосано. — Защо не се обадихте на психиатъра? Защо не ми помогнахте? Цял живот ли искате да гния в тоя затвор?

Уилард беше малко смутен. Приличаше ми на възпитаник на най-престижните училища в източните щати, добронамерен, но явно се чувстваше неловко в затвора в компанията на осъдени. С елегантния си костюм и вратовръзка на райета щеше да е по на място в някой мъжки клуб в Ню Йорк или на борсата. Пълното му лице бе почервеняло.

— Чакай малко, Били. Не е толкова лесно.

— Не искате ли да ми помогнете? Хич ли не ви е грижа за мене?

— Не е толкова просто. Били — отвърна твърдо Уилард. — Лекарят пожела да дам гаранция, че няма да се опиташ да избягаш. Отделението, където искаха да те вземат, не се охранява.

— И какво от това?

— Е, как можехме да им дадем гаранция? Откъде да знаем, че няма да направиш опит да избягаш?

— Нямаше да го направя.

Уилард ме изгледа многозначително. Реших да сменя темата.

— Необходими са ми някои работи от лавката. Един кашон цигари с филтър.

— Пушиш ли сега?

— Да. И без това гълтам дим. Наоколо всички пушат. Така че е все тая.

— Добре. Кашон цигари.

— И малко шоколад.

— Окей. Това ли е всичко?

Забелязах, че Мари Ан е пъхнала ръката си под масата. Като че беше в скута на Чарлс. Ръката й се движеше бавно нагоре-надолу.

— Ъъ… и още нещо — заекнах аз. — Трябва ми… ъъ… и една четка за зъби.

— Четка за зъби?

— Да… и… един сапун.

— Сапун. Добре. — Уилард внезапно се обърна. — Чарлс, имаш ли нужда да ти взема нещо от лавката?

Чарлс подскочи.

— Не — отвърна той рязко.

— Какво става с делото? — попитах аз. — Минаха повече от шест месена. Още не знам каква е присъдата ми.

— Ами, съдът получи медицинското заключение от „Бакъркьой“. Новото дело е насрочено за 31 май.

— Тогава ли ще ме осъдят?

— Така мисля.

Ръката на Мари Ан се движеше по-бързо.

— Колко смятате, че ще ми дадат? — попитах Уилард.

— Според мен няма да е много. Може би трийсет месеца. Или пет години.

Чарлс беше затворил очи.

— На мен ми се струва доста — казах аз.

— Да, сигурно е така от твоя глелна точка. Но присъдата не е никак тежка за контрабанда на хашиш. — Консулът се обърна и погледна над масата. — Ти как мислиш, Чарлс?

Чарлс отвори очи и премигна.

— А? А, да. В Имрали наистина е много хубаво. Да. Ще бъде чудно.

Консулът изглеждаше объркан. Мари Ан се усмихна срамежливо и отново постави рьката си на масата.

След тъмнината на „Бакъркьой“ затворническият живот ми се струваше доста по различен. Равновесието ми беше нарушено. Заниманията с йога и медитация ме разтоварваха, но усетих, че много по-бързо реагирам на напрежението в кауша. Чарлс ми подари турско-английския си речник. Трудно разговарях с охраната и реших да науча езика. Но не винаги можех да се сьередоточавам добре. Започнах да пуша много повече, и цигари, и хашиш. Ставах все по-зависим от тези свои навици, които ми помагаха да се владея. Повечето хашиш в кауша се доставяше от Зиат. Но цените му бяха безбожни. Открих, че Макс може да осигурява по-евтин и по-добър хашиш.

Вечерта след заминаването на Чарлс за Имрали с Попай седяхме в килията на Макс и се чувствахме малко самотни. Макс се беше стопил вече от гастрото, а и без това бе винаги готов да попуши хашиш. Отиде с несигурна крачка до клозетната дупка.

Бръкна отдолу и се върна с половин пакетче. Отчупи няколко парченца и ги нави на руло. Кимна едва-едва на себе си. Слушах непрекъснато дърдоренето на Попай за евентуална революция в Турция. Помислих си, че ако на власт дойде ново правителство, може би ще обяви амнистия.

Изведнъж чух, че вратата на кауша се отвори. В подножието на стълбите спряха отмерени стъпки.

— Ексшет! — извика някакьв глас. На турски това означава „скелет“, прякора, който турците бяха лепнали на Макс.

Макс не искаше пазачите да се качват в стаята му. Бързо излезе в коридора и се потътри надолу. С Попай пуснахме хашиша си в клозетната дупка и се прибрахме тихо в килиите си. Изведнъж чух Макс да крещи. Изтичах по коридора и се спрях до стълбите, откъдето съзрях как двама пазачи извиват ръцете на Макс на гърба. Ариф бръкна в джоба на дрехата му и извади хашиша. Пазачите повлякоха Макс към сутерена. После видях как Ариф прошепна нещо на Зиат, който стоеше ухилен до вратата.