Били Хейс - Среднощен експрес

Макс се върна след няколко дни. Леко накуцваше. Китките му бяха бинговани. Очилата му ги нямаше. Когато разговаряше, присвиваше мъчително очи. Разправи, че го завели долу, били го няколко минути и хукнали да доведат Хамид. Докато ги нямало, Макс счупил очилата си и с едно стъкълце си срязал вените. Пазачите се принудили да го отведат в затворническата лечебница вместо да го бият още.

— Заради Зиат беше — казах му аз.

— Знам, знам. Да го вземат мътните дано! Все пак научих нещо много важно от цялата работа.

— Какво?

Макс се наведе по-близо до мен и понижи глас.

— В тая лечебница има всякакви опиати.

Арне разглеждаше внимателно хороскопите си. Беше проучил всички от кауша. Никак не се изненада, че съм овен. Това беше най-разпространената зодия в затвора. Хората от тази зодия са склонни към необмислени и прибързани постъпки. Да, наистина бях точно такъв.

Всяка сутрин, когато купувах от разредения чай на Зиат, самодоволната му усмивка ми напомняше как натопи Макс. Взех да се чудя защо Зиат още обслужва чайната. Всеки месец затворниците трябваше да се сменят на тази работа. Някои от нас не се нуждаеха от нея, защото петдесет долара от къщи бяха достатъчни, за да покрият нуждите ни за няколко месеца. Но имаше и други, които не бяха във връзка с близките си. Те се нуждаеха от тези пари. Един ден, когато бях в особено гадно настроение, взех, че написах писмо до директора на затвора. Оплаках се, че Зиат е приятел на Емин и му дава подкупи, за да работи в чайната всеки месец. Затова никой друг не може да се вреди. Най-напрсд занесох петицията на Вебер, тъй като, изглежда, знаеше добре и турски, и английски. Трябваше да се преведе. Вебер отказа да се намесва. Беше се уредил надзирател на строителните работи в затвора и не искаше да рискува.

Макс направи каквото можа, за да преведе писмото на турски. Обиколих всички да видя дали и други няма да го подпишат.

Зиат, разбира се, веднага научи за него. Стоях в коридора и говорех с Арне за петицията, когато Зиат дотърча при мен.

— Никой няма да подпише — беснееше той. — Напразно си губиш времето.

Преди да се усетя, сграбчих Зиат и го изхвърлих на двора.

— Хич не ми пука какво ще стане, но с тебе ще си уредим сметките — изкрещях аз. — Ще те ритам из целия двор.

Зиат остана спокоен.

— Добре — рече. — Тъй да бъде. Ще се разберем по мъжки. Още сега. Но ще ти кажа, че каквото и да се случи, когато свършим, ще доведа пазачите и ще ти счупят кокалите.

— Какво! Нали само двамата ще си уреждаме сметките, не пазачите. Какви ги дрънкаш?

— Ще видиш. После ще те оправя.

Ходилата ми наредиха веднага да спра и да премисля. Зиат имате връзки. Ариф! Сопата. Зиат рече спокойно:

— Виж какво, ако ти не ме закачаш, и аз няма да те закачам. Става ли?

— Но ти ме тормозиш. Непрекъснато. Правиш гаден чай. И заради теб Макс загази. Той ми е приятел.

— Ще те оставя на мира — обеща Зиат. — И приятелите ти също. Ще ти правя специален чай. Трябва да живеем като братя. Щом сме заедно тук.

Изпитвах желание да го цапардосам по лицето. Да му платя за Макс. Но размислих. Ако се сбиехме, щях да си имам повече неприятности. Взех единственото разумно решение.

Отпуснах юмруци.

— Окей — съгласих се. — Не ми се пречкай на пътя и аз няма да ти се пречкам.

Една сутрин вратата долу се отвори. Из кауша настъпи тишина. Бързо се разнесе, че при нас е пристигнал някакъв турски мафиоз.

Казваше се Мехмед Мирза. Движеше огромното си тяло наперено и нагло като Хамид. Беше едва двайсетинагодишен, но вече му се носеше славата. Баща му и чичо му бяха гангстери от голям мащаб. Мехмед вече бе застрелял и бе убил сам няколко души. Ако беше обикновен турчин, сигурно щяха да го обесят за престъпленията му. Като капидия вероятно щеше да полежи най-много от дванайсет до осемнайсет месеца. Първите дни всички учтиво му правеха път, когато се приближаваше. Зиат умираше от страх да не би някога да е натопил негов приятел. Мехмед просто ходеше по коридорите и по двора като гладна стръвница.

Един ден двамата с Попай бяхме на горния етаж и се мъчехме да разтълкуваме какво пише вестник „Хюриет“ за анархистките бунтове, когато чухме адски писък на двора. Втурнахме се към прозореца да погледнем. Видяхме как Мехмед се бие разярено с двама чужденци. Бяха Петер и Ибо. Не ги познавах много добре, но знаех, че двамата са добри приятели.

Мехмед може и да е бил страшен убиец, когато е имал оръжие, но сега беше гола вода с бавните си юмруци. Ибо го удари отстрани в корема. Когато Мехмед погледна надолу, Петер го прасна право в окото.