Били Хейс - Среднощен експрес

Накрая бройката им излезе и те ни пуснаха. Някой ми пъхна в ръцете една паница и я напълни с рядка каша. На дъното плуваха десетина зърна леща. Лакомо изядох хладката смес. Бях пропуснал вечерята предишния ден.

Тогава неизбежно ми се приходи по нужда. Отлагах посещението до клозета, докато почувствах, че не мога да издържам повече. Поех си дълбоко дъх и влязох в тъмното помещение. Почти целия под бе покрит с купчини лайна и локви урина. Като стъпвах внимателно с налъмите си, се насочих към една от четирите дупки на пода и клекнах по турски маниер.

Моментално се приближи някакъв мършав турчин и клекна пред мен. Започна да онанира, докато гледаше члена ми.

— Яяяя! — изкрещях му. Той избяга. Но щом клекнах, пак се върна. Не ми оставаше друго, освен да не му обръщам внимание. Исках да се махна колкото може по-скоро от невероятната воня. После се дотътри друг бос турчин с празен поглед, който стъпи право в едно мокро лайно. Огледа се, като че ли за първи път осъзна къде се намира. По лицето му се изписа разбиране. След това върху крачола на пижамата му изби тъмно петно и в краката му се образува локва. Щом свърши, той се обърна и се повлече навън, оставяйки следи от стъпките си.

В този момент изпитах нужда от въздух. За щастие точно тогава санитарите решиха да отворят вратата и да ни пуснат на двора.

Зимният въздух ме пронизваше през тънката пижама. Но свежият му аромат бе страшно приятен. Поемах го на големи глътки, докато проучвах охраната навън.

Стената бе два пъти по-висока от мен. Беше направена от камък и мазилка като старата сграда. На няколко места хоросанът бе паднал и между камъните зееха огромни дупки. Внимателно разгледах стената, като търсех някое място, където дупките да са наредени така, че да мога да се покатеря. Най-отгоре стената завършваше със стара бодлива тел. Ръждясала, изпочупена на парчета, тя се беше оплела с про-виснали ластари гъст бръшлян.

Тръгнах бавно да се разхождам покрай стената. Внимателно разглеждах пукнатините в мазилката. Много от огромните каменни късове в долната част бяха гладки. Колко ли луди се бяха търкали в тях? На гърба на отделението имаше стълби, които водеха към сутерена. Вратата беше заключена отвън. До стълбите се издигаше ниска стена, стигаща до гърдите. Чудех се дали ще мога да скоча от нея върху по-високата стена. Като се стараех да не бия на очи, се качих на ниската стена и преброих стъпалата. Ако се засилех, сигурно щях да мога да се покатеря на по-високата. Ако имах късо въже с камък или дърво в края, можеше да скоча, да метна нагоре въжето с тежестта и да го закача в бодливата тел. После телта трябваше да издържи тялото ми, докато се катеря. Планът ми не беше кой знае какво, но все пак откриваше една възможност.

После свих зад третия ъгъл и видях, че шансът ми е по западната стена. На няколко места бяха паднали достатъчно парчета мазилка и ми се струваше, че лесно ще мога ла се изкатеря по тази част. Нямах представа какво има от другата страна. Но не беше тринайсето отделение.

На двора до мен се приближи някакъв младеж на име Якуб и ми предложи цигара. Говореше доста сносно английски. Поприказвахме си малко. Разправи ми, че е дошъл тук, защото съдът го изпратил за изследване. Убил сестра си, тъй като била проститутка. Нали го разбирам, попита ме той. Да, естествено, отвърнах му бавно и опитах да се измъкна. Но той ми се стори доста нормален и добре запознат с тринайсето отделение. Обясни ми, че капидиите често използвали „Бакъркьой“ за почивка. Понякога им се случвало да имат проблеми в съда, които се решавали за една-две години. През това време успявали с подкупи да влязат в болницата. В нея имали по-малко неприятности. Със славата и парите си живеели в „Бакъркьой“ направо като царе. Лежали в първата стая. Не пускали мръсните луди до себе си.

— Колкото си по-луд, толкова по-далече те слагат да спиш от капидиите — каза Якуб.

От стената се чу пляскане на криле. Един огромен паун кацна на обвитата с бръшлян бодлива тел. Той крякаше и чистеше с клюн дългите пера на разперената си опашка, после отлетя. Това бе най-красивото нещо у него — свободата му. Бях притаил дъх възхитен.

Якуб само махна презрително с ръка.

— Има ги из целия парк.

Разходката навън ни освежи, но скоро започнахме неудържимо да треперим. Прибрахме се вътре. До клозета бе поставена масичка, на която продаваха разни неща. Якуб обясни, че някои болни ходят на работа оттатък стената. Купували храна и я препродавали с печалба. Днес бяха донесли портокали, лук, хляб и кисело мляко. И както винаги много цигари.