Били Хейс - Среднощен експрес

Надзирателят ме въведе в стаята за свиждане, където ме чакаше консулът. До него стоеше белокос и синеок нюйоркски ирландец. Приковах очи върху лицето му. Тръгнахме един към друг. Ръцете ни се сплетоха. Лявата му ръка сграбчи моята, като че никога нямаше да я пусне. Впихме погледи в навлажнениге си очи. Изглеждаше толкова уморен. По цялото му лице бе изписана болка. Никога до този момент не съм знаел колко много обичам родния си баща.

— Татко… съжалявам… аз…

— Не се тревожи — прекъсна ме той с треперещ глас. Насили се да се усмихне. — И после мога да те набия. Сега ще трябва първо да се постараем да те измъкнем оттук. Добре ли си?

— Да, при дадените обстоятелства.

— Окей. Тогава слушай да ти кажа как стоят нещата при нас.

Седнахме край масата с консула и татко взе да разправя.

— Свързах се с Министерството на външните работи. Там ми дадоха имената на двама турски адвокати. Били най-добрите за случая. Ще се видя с тях днес следобед.

— Аз вече говорих с един. Казва се Йешил.

— Ще го махнем. Искам да имаш най-кадърните. Много е важно.

— Внимавай, татко. Чух доста лоши работи за турските адвокати.

— Окей. Точно затова съм сигурен в тези двамата. Препоръчаха ги нашите хора.

Кратко мълчание.

— Изглежда, ще струва скъпо.

— Не се тревожи за това сега. Можеш да ми върнеш парите после, когато всичко свърши. В момента те нямат значение.

И двамата се прокашляхме и се помъчихме да сдържим сълзите си.

— Е… как си? — попитах аз. — Къде си отседнал?

— В „Хилтън“.

— Как е мама?

— Разтревожена е, естествено. И тя искаше да дойде да те види, но прецени, че няма да издържи.

— Да. — Погледнах през прозорците към зелените поля. — Кажи й да не се тревожи. Аз съм добре. Предай й, че ще си бъда вкъщи за Коледа.

— …Да.

Поговорихме още малко, някъде около час. Татко обеща да дойде пак на другия ден, след като се срещне с адвокатите. Попита ме от какво имам нужда, какво да ми донесе. Чувствах се ужасно неудобно да го моля да ми купува разни неща. Той бе горд човек. Знаех какво означава за него да бъде тук. Колко го болеше да види сина си затворник, задържан при опит за контрабанда на хашиш. Но татко бе пренебрегнал всичко това. Аз имах нужда от него. И той бе дошъл.

Усетих, че ме изпълва ново чувство на уважение към неговия организиран начин на живот. Татко знаеше как да овладее дадена ситуация. Как да се оправи. Точно такъв човек ми трябваше сега.

Преди да си тръгне, съставихме списък: пижама, четка за зъби, бележници, шоколад. Каза, че ще внесе сто долара на мое име в затворническата банка, за да мога да си купувам допълнително храна от амбулантната количка, когато идва, за мен и приятелите ми.

Татко стана и се сбогува.

Стиснахме си ръцете.

Преглътнах и се помъчих да се усмихна.

— Изпий една бира заради мен в „Хилтън“ — добавих аз.

— Може и две — отвърна той. — До утре. Уили.

— Да, татко. Благодаря. — Заболя ме, като си тръгнах, а той остана да стои в слънчевата светлина.

На другия ден татко отново дойде. Носеше новини от адвокатите. Беше наел д-р Беяз и д-р Сия, двама от най-прочутите истанбулски адвокати криминалисти. Те смятаха, че ще успеят да ме измъкнат с двайсетмесечна присъда, а може би дори да уредят гаранция.

— Ако ме пуснат под гаранция, ще избягам от страната — обясних на татко. — Чух, че е лесно да се мине гръцката граница.

Той бе научил повече подробности от консулството. Турците били разтревожени от зачестилите в последно време отвличания на самолети от терористи. И решили да започнат изненадващи претърсвания на летището. Аз бях от първите им успехи. Служех за показ.

Татко ми донесе пакет с храна и бонбони, листове за писма, четка за зъби и тъмнозелена пижама на дебели черни райета.

— Прилича на униформа от „Синг-Синг“ 17 17 Известен затвор в щата Ню Йорк. Б. пр. — забелязах аз.

Той се усмихна и кимна.

— Мислех, че ще ти хареса.

Посещаваше ме всеки ден почти цяла седмица. Разказвахме си разни спомени. Исках да чуя новини от вкъщи. Сега Ню Йорк ми се струваше толкова далече.

— Мама ходи ли оше да играе бинго? Татко се засмя.

— Разбира се. Нали я знаеш. Нищо не може да я спре да ходи на бинго. — Той стана сериозен. — В момента това е добре за нея. Разтоварва я.

— Съседите знаят ли, татко?

— Не. Мисля, че не. Говорим за случилото се само вкъщи. На много хора казах само, че си в болница в Европа.

Смених темата.

— Как ти харесва екзотичният Истанбул?