Брайън Хейг - Убиецът на президента

Би трябвало. Но само ако ровът не ви изневери. В момента, в който черната лимузина е отбила в алеята и е навлязла в обезопасения периметър на крепостта, тя е била приета на доверие от верните бойци в кулата (или командния пункт в мазето). Системата вдъхва самоувереност, свежда до нула недоверието, премахва враждебността. Джун Лейси не е умряла, защото е била небрежна, а защото нейните шефове са я инструктирали да се доверява на електронния ров, оставяйки го да върши работата вместо нея.

Всяка вашингтонска институция играе по свои собствени правила, но в тайните служби действа един от най-строгите вътрешни кодекси. По всяка вероятност Бен ще бъде пенсиониран преждевременно, освен ако не се окаже съвършен мошеник и интригант. В такъв случай може би ще отърве кожата и ще го изпратят да прави резервации в пътническата служба на Белия дом. Едно съвсем приемливо място, ако го сравним с хладилните шкафове в моргата, които очакваха хората от екипа му и нещастното семейство Белнап.

Както и да е. Ние с Марголд направихме още един подробен оглед на командния пункт, но не открихме нищо. В хода на огледа стигнах до заключението, че тя вероятно е права относно пътя на смъртта. Мъжът на стола е бил застрелян пръв, последвала го е жената на пулта, а спящият е бил оставен за десерт.

Така би постъпил професионален екип, който разполага с точна информация и с достатъчно време за планиране на нападението. Така пише и в наръчника: първа трябва да бъде отстранена най-непосредствената заплаха. Но точно в това се криеше проблемът просто защото стрелците не са разполагали с време. Те блъскат вратата и откриват стрелба, нищо повече. Огледах стените и обзавеждането с надеждата да открия следа от някой заблуден куршум. Но нямаше. Всеки изстрел бе попадал в целта. Изключение беше жената на пулта, която бе поела три куршума в дясната част на тялото си. Отделих й малко допълнително време. Дясната й ръка беше протегната напред, на няколко сантиметра от паник-бутона. Изхождайки от позицията на стрелеца, стигнах до заключението, че той е използвал оръжието си, за да я оттласне по-далеч от този бутон.

Впечатляващо.

Прекалено впечатляващо.

— Вероятно са използвали миникамери на върха на фиброоптичен кабел — подхвърлих към Марголд аз. — Мушкаш я под вратата и получаваш картина на това, което лежи зад нея…

Тя кимна и се наведе над трупа на леглото.

— Този вероятно е бил нощна смяна и… — Обясненията й бяха прекъснати от острия звън на мобилния й телефон. — Ало! Да, Марголд слуша… Добре, Джордж… — Послуша малко, след което добави: — Всъщност ние почти приключихме… Да, разбира се, че можем. След десет минути…

Изключи телефона, а погледът й се отплесна нанякъде. Изтече цяла минута, преди да тръсне глава и да се извърне към Бен.

— Трябва да тръгвам. Криминалистите и съдебният лекар всеки момент ще бъдат тук. — Погледът й се измести в моя посока. — Директорът е променил маршрута си и няма да идва. Вместо това ние ще отидем при него.

— Ние? — Изгледах я и бавно поклатих глава. — Става дума за твоя шеф, твоя случай, твоя кошмар…

Тя обмисли чутото, после вдигна глава.

— Не споменах ли, че срещата ще се проведе в центъра „Джордж Буш“? Това не е ли сграда на ЦРУ?

Дарих я с един смръщен поглед, след което се обърнах към Бен.

— Дай ни лентата със записа на Елуд… — После ми хрумна още нещо и побързах да добавя: — Ти прегледа ли онази, на която е запечатано потеглянето му?

— Ами не… Изобщо не ми мина през главата…

— Приготви и нея.

— Добра идея — погледна ме одобрително Марголд.

— Така си е.

Тръгнахме по обратния път. Изкачихме няколко стъпала и аз я хванах за ръката.

— Добре си помисли дали трябва да позволиш на Бен да се разпорежда свободно в къщата.

— Какво искаш да кажеш?

— Първо, той е потенциален заподозрян. Става въпрос за вътрешна информация, до която той определено е имал достъп.

— А второ?

— Предстои лов на вещици, а Бен е бил ръководител на операцията. Не би трябвало да го допускат до уликите преди твоята поява, но стореното сторено. В момента обаче отговаряш ти и аз те съветвам да си пазиш задника.

— Аз… Би трябвало и сама да се досетя.

Права беше. Би трябвало.

Тя се върна в трапезарията и уведоми агент Джаксън, че топката е в неговото поле и първата му работа е незабавно да отстрани Бен.

Самият Бен ни настигна на входната врата, подаде касетите на Марголд и се обърна към мен.

— Виж какво… Не си правете прибързани заключения. Нямаме доказателства, че убиецът не е бил сам.