Брайън Хейг - Убиецът на президента

Бен спомена, че е от Минесота, и май наистина беше така. При всички случаи специален агент Джун Лейси беше представителка на бялата раса, със силен нордически ген — косата й беше платиненоруса, кожата светла и чиста, а очите й имаха бледосиния цвят на Балтийско море. Постоянното присъствие на различните купони, никога царица на бала, но винаги в близкия й антураж; момичето, с което всички споделяха съкровените си тайни. Разбира се, това би било крайно недостатъчно, за да я превърне в елитен агент на тайните служби. За целта бяха нужни още интелигентност, амбиция и авантюризъм — качества, които Джун Лейси положително е притежавала.

Без съмнение всички жители на малкото градче в северна Минесота са били горди, че тяхната малка Джун с големите руси плитки се е издигнала до личен бодигард на президента на САЩ. В традиционната си реч за началото на учебната година директорът на гимназията вероятно подчертава пред новия випуск, че ако заляга над книгите и се държи на разстояние от разни опасни субстанции, някой от тях може би ще стигне до кабинет в Белия дом или поне до запазено място на борда на „Еър Форс Едно“. Защото една от нашите възпитанички вече го е постигнала и всички ние трябва да се гордеем с нея, нали?

Но веднага трябва да добавя, че от днес нататък кариерата на Лейси едва ли ще представлява такъв вдъхновяващ пример, какъвто е била преди.

Вдигнах очи към агент Марголд, която — колкото и да е странно — изглеждаше точно като отличничката на класа с най-големи изгледи за успешна кариера.

— Не е имала време да реагира — рекох.

— Не я съжалявай, Дръмънд — отвърна с леден глас дамата. — Ако е била нащрек, това нямаше да й се случи.

По принцип нямаше какво да възразя на подобно становище, не се и опитах. По мое мнение жените са склонни да дават строги оценки за други жени. Докато аз, в качеството си на мъж, бях малко разколебан. Отдавна вече не робувах на стереотипа на мъжа закрилник, който винаги е на разположение на нуждаещите се от закрила жени. Просто защото той внушава наличието на едно неприятно за мен взаимоотношение — между силния и слабия. В днешно време представителите на съответните полове са доста по-близки един до друг — повечето от тях чувствителни и състрадателни създания, които си поделят както домакинските задължения, така и грижите за децата. Слава богу, това явление все още не се разпростира върху раждането, не засяга и периодите на месечно неразположение. Аз например никога не забравям да спусна дъската на тоалетната, когато се намирам в жилището на дама. Въпреки че съм възпитан в армейски дух и по-голямата част от живота ми е преминала из разни казарми и военни бази, в които и до ден-днешен властва духът на петдесетте години на миналия век… Искам да кажа, че ми е малко трудно да прегърна всички съвременни мантри, засягащи тези проблеми. И затова изпитвах задушаващ гняв от факта, че някой е пронизал с куршум гърлото на бедната Джун.

Обърнах внимание на блестящия годежен камък на пръста й. Само след две седмици тя щеше да се омъжи. Сватбената рокля вероятно бе ушита и изпробвана, църквата запазена, а поканите — разпратени. Дори не беше нужно гостите да променят плановете си, а само настроението и гардероба. Изкуших се да придърпам полата й, с цел да запазя достойнството й, но се въздържах поради присъствието на Марголд и нейните копои, които със сигурност щяха да ме наклепат в доклада си.

Стиснах лекичко рамото на Джун и се изправих.

— Да си представим как е станало — подхвърлих към Марголд.

— Добре. Започни ти.

— В шест и четвърт Лейси е във фоайето и очаква появата на Елуд. Може би е седяла на стълбите. Дежурните в приземието я информират по радиостанцията, че Елуд върви по пътеката, после прозвучава звънецът — бим-бам, тя се приближава към вратата и я отваря. Насреща си вижда някакъв тип с пистолет в ръка и още преди да реагира, се чува едно бум … Не, по-скоро пссст … и куршумът пронизва гърлото й. Дотук съгласна ли си?

— Да. Положително е използвал заглушител.

— Тя отхвръква назад. В къщата проникват двама, трима, а може би и четирима нападатели, след което…

— След което какво?

— Може би не всички убийци са били мъже…

Марголд ми хвърли отнесен поглед, после бавно кимна.

— Да, възможно е… Мислиш, че са довели и жена, която подхвърля някаква реплика към семейство Белнап. Просто за да няма никакви подозрения, така ли?

— Това е една вероятност, която трябва да имаме предвид — кимнах аз.