Брайън Хейг - Убиецът на президента

Марголд по всяка вероятност забеляза, че ме е изгубила като слушател, защото изведнъж млъкна, преглътна и каза:

— Окей, разбрах… Виж какво… Добре де, съжалявам, ако съм се държала малко грубичко…

— Малко какво?! — втренчих се в нея аз.

— Добре де… Бях груба. Моля те, не го приемай лично.

— Глупости! Ти си нервна, защото ти тръснаха да разследваш убийството на годината. Господарят на федералните ще се появи всеки момент и ще поиска главата ти. Трябва да демонстрираш увереност и самообладание, да покажеш, че държиш нещата в свои ръце, и да предложиш правдоподобно обяснение за случилото се. Същевременно обаче на местопрестъплението няма нито съдебен лекар, нито експерти по криминалистика. Пристигналите тук служебни лица си бъркат в носа, Бен мисли единствено как да покрие задника си и ти изведнъж откриваш, че собственият ти задник е на силно течение. По тази причина решаваш, че и аз мога да свърша работа, особено след като правя едно-две разумни предположения. Все си е друго да имаш компания, когато лайното удари вентилатора, нали? Само че няма да стане, моето момиче. Заповядай да ми дадат някаква кола, за да си вдигам чуковете!

Марголд го прие добре, само лицевите й мускули лекичко потрепнаха. Дори се усмихна.

— Имаш повече ум и интуиция, отколкото предполагах, Дръмънд — информира ме тя.

— Е, благодаря, все пак…

— Но няма да ходиш никъде.

— Грешиш. Във федералния закон е казано ясно: ЦРУ се занимава с външните задници, а ФБР — с вътрешните. Което означава, че ти си на ход.

Завъртях се на токове и започнах да се отдалечавам, но гласът й ме спря.

— По-добре чуй за бележката, а после решавай дали да направиш следващата крачка…

Спрях, но не се обърнах. Всъщност знаех много добре, че не бива да спирам. Но да знаеш какво трябва да направиш и да направиш каквото трябва са две коренно различни неща. Усещах очите й, заковани в гърба ми.

— Открили са я върху ориенталския скрин във фоайето — продължи тя. — Първият екип на местопроизшествието моментално я изпратил за лабораторен анализ.

Е, хубаво. Разполагах с около една милисекунда, за да взема решение. Исках ли да чуя за тази бележка? Все пак бяхме във Вашингтон — единственото място, където наистина важи правилото, че това, което не знаеш, не може да ти навреди… Но гледката на всичките тези трупове ме беше направила любопитен. О, господи, бях толкова любопитен, че чак ме сърбеше!

После стана късно, тъй като паузата свърши, и тя поясни:

— Перифразирайки това, което ми беше прочетено по телефона, тази касапница представлява само предупреждение. „Не можете да ни спрете — пишело на бележката. — Ще има и други. А в рамките на следващите два дни президентът ще бъде история.“

— История? — вдигнах вежди аз.

— Това са техните думи, не моите…

Дори ако оставим необичайната фразеология настрана, моят избор май започна да се стеснява. Убийците можеха да се окажат чуждестранни терористи, което автоматично замесваше и Управлението. В този случай бях длъжен да остана, иначе ме чакаха сериозни неприятности. Но ако касапницата се окажеше дело на отгледани у дома идиоти, оставането ми на местопрестъплението можеше да се изтълкува като намеса на ЦРУ във федерално разследване — нещо, което в крайна сметка пак щеше да качи задника ми на дръвника. Единственият ясен и неоспорим факт гласеше, че хората, намерили начин да заобиколят охраната на този дом, да убият шест души и да се измъкнат необезпокоявани, са едни впечатляващо лоши хора — опитни, дръзки и умни. И госпожа президентшата би трябвало спешно да потърси услугите на някоя от професионалните агенции за лична охрана, разбира се, ако може да си ги позволи. Защото през следващите няколко дни господин президентът със сигурност ще се нуждае от допълнителна охрана…

Явно и мислите на Марголд течаха в подобна посока.

— Може и да не е вътрешна работа — промърмори тя. — Затова ти си точно толкова вътре, колкото и аз.

Не, не толкова. Още не…

— Директорът ще пристигне всеки момент — добави тя. — Ще иска подробен и смислен доклад и — повярвай ми — той съвсем не е от хората, които ще се задоволят с половинчати резултати. Затова ти предлагам да се залавяме за работа.

— Добре — кимнах. — Но аз съм тук в качеството си на съветник. — Замислих се за миг, после промених формулировката. — Всъщност аз изобщо не съм тук. Изпарявам се в секундата, в която пристигне шефът ти.

Тя кимна, но не каза нищо.