Брайън Хейг - Убиецът на президента

По-младият беше свалил сакото си и се беше изтегнал на леглото. Ако не беше малката дупка в дясното слепоочие и белезникавите следи от мозък и кръв по стената, човекът приличаше на заспал — с отпуснати черти и спокойно кръстосани ръце. В случая явно ставаше въпрос за неусетно преминаване във вечността.

Другият труп беше проснат върху работния стол пред пулта. Беше преметнал сакото си през облегалката, а в отворените му очи вместо спокойствие се четяха ужас и болка. Пръстите му бяха вкопчени в гърлото, тъй като и той беше прострелян там, също като жената до входа. По-неопитният наблюдател би си помислил, че е получил сърдечен удар, което всъщност си беше самата истина. Те всички бяха получили удар…

Вниманието ми беше привлечено от нещо друго. Мъртвецът на леглото беше свалил не само сакото си, но и кожения кобур с автоматичния глок. Абсолютно същото оръжие в кобур стоеше прикрепено към колана на партньора му. Отхвърлих окончателно теорията за служител на ЦРУ и отдадох предпочитание на идеята за разкрития свидетел.

— Кои са тези хора? — обърнах се към Марголд.

Тя проверяваше пулса на жената пред пулта. На въпроса ми отвърна с едно заповедно „млъкни“, а на Бен подхвърли:

— Горе-долу по същото време като останалите.

— Аха — бавно кимна онзи, помълча малко, после добави: — Почти едновременно…

— Същото оръжие като горе, нали?

— Вероятно. Калибърът определено е същият — трийсет и осми.

— Приблизително, тъй като са използвали заглушител.

— Тъй трябва да е — кимна Бен, направи нова пауза и попита: — Ще можеш ли вече да предложиш реконструкция на случилото се?

— Мисля, че да… Нещата изглеждат ясни. Коя е жената във входното антре?

— Джун Лейси. От три години е при нас. Мисля, че дойде някъде от Минесота…

Този път паузата се проточи.

— Другата седмица щеше да се омъжва.

— Ясно. В колко часа се е появил шофьорът на Ястреба?

— Както винаги в шест и четвърт. Казва се Лари Елуд. Изпълнил обичайния ритуал — вкарва колата в алеята, оставя мотора да работи и отива да звънне на входната врата. Оттам нещата се поемат от Джун или друг колега, който е на смяна.

Агент Марголд изучаваше някакъв клипборд на пулта, който отдалеч изглеждаше като разписание на охраната.

— Тук е отбелязан точният час на появата му, шест и двайсет — обяви тя и се обърна да го погледне. — Какво означава „нещата се поемат от Джун или друг колега“?

— Сутрин екипът действа по точно определен план. Джун или колегата, който е дежурен, извежда Ястреба и го придружава до колата, а Елуд го настанява и подкарва към службата. Ястреба обича да е на работното си място точно в седем без четвърт, включително и в събота. От обстановката в къщата трябва да ти е станало ясно, че човекът беше педант. Всяка промяна в програмата по наша вина водеше до гръмовни скандали!

— Значи ето какво се е случило — промълви след кратък размисъл Марголд. — Елуд или някой, който прилича на Елуд, спира колата на алеята, приближава се до входната врата и натиска звънеца. Дотук всичко е рутинно. Но когато Лейси му отваря, получава куршум в гърлото. Няма нищо случайно във факта, че е застреляна именно в гърлото. Направено е, за да не може да предупреди останалите.

— Току-що прегледах записите — кимна Бен. — Права си, че колата се появява на алеята в шест и двайсет — с пет минути закъснение. Права си и за друго — че човек, който прилича на Елуд, слиза от колата и се насочва директно към входната врата. Но това е всичко, охранителните камери покриват периметъра и нищо повече.

— Да, така е… Съвсем очевидно е какво се е случило вътре. След като убива Лейси, мъжът влиза в къщата, ликвидира Ястреба и жена му, а после слиза тук и елиминира тези тримата. — Марголд кимна по посока на мониторите и добави: — Дай да видим записите.

Аз не бях на мнение, че нещата са толкова ясни, но премълчах. Бен също не възрази, а пристъпи към пулта и натисна няколко бутона. Лентата на видеото започна да се върти в обратна посока и спря на 6:19 часа. Пръстът му натисна клавиша за възпроизвеждане и няколко секунди по-късно на екрана изплува лъскав черен линкълн със затъмнени стъкла, който влезе в алеята и спря на няколко метра от гаража. От мястото на шофьора слезе мъж, който мина пред колата, изчезна за няколко секунди, а после се появи на пътеката, водеща към входната врата. Камерата го изгуби още веднъж, когато влезе под навеса, монтиран над бетонните колони. Нямаше картина на това, което се беше случило на вратата, въпреки че от трупа на Джун Лейси беше ясно какво е станало, но не и как…