Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Но защо искат сделка на този етап?

Защо наистина?

Отговори Джени, която очевидно беше разсъждавала в тази посока:

— Логичното заключение е, защото Барнс е постигнал повечето от това, което иска. Неговата цел е било възмездието, което той до голяма степен постигна. Вероятно е уталожил гнева си и е готов да се покрие.

— Но вие искате да ни подскажете, че има и друго решение, нали? — подхвърли Филис.

— Всъщност вярвам, че има — кимна Джени. — Според мен неговите съучастници го притискат за пари и по тази причина той ги иска от нас.

Поколебах се само секунда, след което поех огромния риск да интелектуализирам проблема и рекох:

— Тая работа вони.

— Защо? — погледна ме Филис.

— Защото Барнс е във вихъра на емоциите, което го превръща в „мрачния жътвар“. — Изпитах нужда от повече изразителност и добавих: — Какво би го накарало да спре… да жъне?

— Добър въпрос — моментално поде Джени. — Позволете ми няколко предположения. Както вече споменах, съучастниците му искат пари. Те знаят, че примката се затяга. И се стига до типичната слабост на всички престъпни заговори — конфликт на мотивите. Те никога не са споделяли емоциите на Барнс, мислите им са насочени единствено към парите. И това може да доведе до нещо като бунт. По всяка вероятност са притиснали Барнс, принуждавайки го да поиска сделка сега и веднага.

— Като намали претенциите си от сто на петдесет милиона? — скептично подхвърлих аз.

— Надявам се, не намекваш, че сделката се превръща в нещо като „кон за кокошка“ — изгледа ме Джени, после премести хладните си сини очи върху Уордъл. — Президентът е най-трудната мишена за тях. Ние знаем, че го държат на мушка, а те знаят, че вземаме извънредни мерки за охраната му.

Обобщила ситуацията, Джени зададе и директния си въпрос, предназначен за Уордъл:

— Как оценявате своите шансове?

— Отчитайки факта, че Барнс беше един от нас, ние променихме голяма част от обичайните процедури — отговори Уордъл. — Президентът е преместен в помещение, което никога досега не сме използвали, а охраната му е утроена. Неоторизираното влизане и излизане в Белия дом е почти изключено.

— Но не и невъзможно, така ли? — вметна Джени.

— Тази дума не влиза в нашия речник — размърда се на стола си Чък. — Би ли могъл да се промъкне? През цялата първа година от службата си той беше на работа в Белия дом. Значи познава детайлно обстановката. Би ли могъл да пробие наглата охранителна система? Допускам го, но само ако той и съучастниците му демонстрират наистина необикновени умения.

Очите му пробягаха по масата.

— Въпросът ми е: те наистина ли са толкова добри?

Желаещи за дебати по въпроса нямаше.

— Да не забравяме и друго — добави Джени. — Онзи, който е позвънил на дежурния телефон, е поискал да говори с мен или с Шон.

— Като ви е назовал по име, което е много странно — добави Филис. — Никой от вас не е споменаван в новините, нито пък някъде другаде. Човек ще рече, че Барнс черпи информация директно от източника.

— Най-вероятно е научил за нас от посещението при майка му — подхвърли Джени. — Но ние наистина трябва да разгледаме възможността някой да му снася отвътре.

Тази мрачна възможност стана обект на известни дебати. Ако Барнс действително има вътрешен информатор, това автоматично обяснява успешните му акции до момента. А ако няма, значи е по-умен от нас. На практика тези противоположни възможности не бяха взаимно изключващи се. И при двете ние нямаше как да разберем истината. По тази причина думите на Филис прозвучаха наистина мъдро:

— Трябва да приемем най-тежкия вариант. Тоест Барнс има свой човек на позиция, която му позволява пряк достъп до нашите планове. Което означава, че ще действаме, сякаш е доказан факт.

— От този момент нататък достъп до решенията ни трябва да имат само хората, заети с непосредственото им изпълнение — добави Джени.

След което Филис се обърна към мисис Хупър и повдигна въпроса, с който би трябвало да започнем.

— Решението дали да им платим, или не, ще бъде политическо решение — каза тя. — В качеството си на част от бюрократичния апарат можем само да направим своите препоръки. Но при всички случаи окончателното решение ще бъде взето от вашия шеф.

За момент изпитах чувството, че мисис Хупър ще направи преоценка на решението си да остане в залата. До този момент присъствието й сред нас беше абсолютно неангажиращо, но сега нещата се промениха. Отговорът й дойде след болезнено продължителна пауза: