Брайън Хейг - Убиецът на президента

Той млъкна насред описанието на мерките за повишаване сигурността на пристанищата.

— Аз… Моля, какво казахте?

— Благодаря за изложението, Джийн — повтори отчетливо Филис. — Можеш да седнеш.

Той изглеждаше леко обиден, но млъкна и седна. А Филис се зае да обобщи вместо него:

— Ако не сте забелязали, Джийн искаше да подчертае, че убийствата са разстроили дълбоко цялата американска общественост. И ние сме в състояние на национална криза.

Мисис Хупър моментално съзря шанса си и се възползва от него.

— Идвам направо от президента — обяви тя. — Той е… как да кажа… много разгневен. Тази сутрин, още преди убийството на Джоун Таунзенд, той записа изявление за медиите, в което призовава страната да запази спокойствие и обяснява, че нашите сили за сигурност са най-добрите в света и ще успеят да защитят нашите държавни служители, а престъпниците ще бъдат заловени.

Направи пауза, вероятно за да усетим по-добре иронията и идиотизма на изявлението само два часа след като е било излъчено. Подобно на всички нас, държавният глава също бе демонстрирал малко повече оптимизъм от необходимото.

— Преди малко отменихме обиколката на президента в южните райони на страната — продължи мисис Хупър, хвърляйки кос поглед към намръщения Чарлс Уордъл. — Това би могло да му коства победата на изборите, но тайните служби са категорични, че рискът е прекалено висок. Конгресът си даде три дни извънредна ваканция, а президентът и вицепрезидентът са изолирани на различни места, под сигурна охрана. И накрая, днес рано сутринта държавният секретар и министърът на отбраната заминаха на официални посещения в чужбина. Така че дори и да се случи най-лошото…

Докато госпожата редеше своята информация, мислите ми неволно се върнаха към все още живите спомени за Студената война и свързаните с нея евакуационни планове в случай на ядрена заплаха. Те звучаха по същия начин, както се приказваше тук, и вероятно по тази причина по гърба ми пробягаха ледени тръпки. В рамките на някакви си два дни лицето Джейсън Барнс бе успяло да се превърне в десетмегатонов мръсник!

Както и да е. Настроението на мисис Хупър беше доста заядливо и тя не пропусна да подчертае, че не бива да възприемаме прекалено буквално сутрешните похвали на президента просто защото в момента Белият дом ни смята за банда некомпетентни глупци, нацията е изгубила всякакво уважение към нас, а Джейсън Барнс прави кръгчета наоколо и откровено ни се присмива. И още куп подобни глупости, които не бих нарекъл точно новини, нито пък ни носеха каквато и да е полза — най-вече защото знаехме, че са истина.

Искам да кажа, че кариерата на всеки един от нас висеше на косъм, часовникът цъкаше, ние бяхме уморени и деморализирани и този жулел върху горките ни глави изобщо не помагаше. В крайна сметка ме стегна шапката и се надигнах.

— Мисис Хупър…

Тя се обърна.

— В случай, че ви писна да ни триете носовете, предлагам да се залавяме с въпросите, които не търпят отлагане — рекох. — Затова сядайте и си затваряйте устата!

Хванах я абсолютно неподготвена, а в стаята се възцари мъртва тишина. Устните й потрепнаха и тя се приготви да ми отговори, но Филис я изпревари.

— Притежаваш деликатността на ковашки чук — подхвърли ми тя, след което се обърна към мисис Хупър. — Макар и изразено по непристоен начин, предложението на Дръмънд е абсолютно навременно. Предлагам ви да седнете и да слушате. А ако не желаете, спокойно можете да напуснете. Предполагам, че ще успеем да намерим някой друг от Белия дом, с когото да си партнираме.

Мисис Хупър беше принудена да вкара в действие собствения си глас, който гневно заклокочи в гърлото й.

— Никъде няма да ходя! Присъствала съм на всички заседания досега, водила съм си бележки, знам кой какво е свършил!

— Сигурна съм, че на по-късен етап това ще бъде… хм… полезно — хладно отвърна Филис и погледна часовника си. — Но сега ни остават едва петнайсет минути, преди Джени и Шон да бъдат потърсени по телефона. Нека използваме времето по най-продуктивния начин и да помислим как да отсеем невалидните обаждания и по какъв начин да отговорим на това предложение.

Никой не възрази. А и срещу какво да се възразява?

Джени използва кратката пауза и подхвърли:

— С Шон бяхме на почти всички местопрестъпления и според мен няма да е трудно да установим автентичността на обажданията.

Филис кимна, след което зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички присъстващи: