Брайън Хейг - Убиецът на президента

Забелязах, че тоалетът на мисис Хупър се беше обогатил с бронежилетка, а физиономията й — с много мрачна гримаса.

Побързахме да заемем местата си, а Филис откри заседанието.

— Повечето от присъстващите в тази стая познавахме Джоун Таунзенд, което означава, че скърбим за изгубената приятелка. Без съмнение всички сме дълбоко разстроени, но искам да ви напомня, че сега не е време за емоции, а за трезви и стегнати разсъждения.

Присъстващите кимнаха. Страхотен съвет, няма що. Ако не ме лъже паметта, точно тези думи беше използвал и капитанът на „Титаник“ в обръщението към екипажа си.

— Би трябвало да започна с кратък отчет на това, което съм свършила — продължи Филис. — Някои от вас може би знаят, че от последната ни среща насам аз и един екип от специалисти се опитваме да не изпуснем следите на пакет от сто милиона долара, който се придвижва по каналите на международната банкова система с една наистина забележителна бързина.

Ако не броим мен, това беше новост за всички други участници, които извиха шии и изглеждаха страшно заинтригувани. Аз също се приведох напред, любопитен да чуя развоя на събитията. Филис замълча, размърда се на стола си, после добави:

— За съжаление уликата се оказа фалшива. Парите принадлежат на поредния руски петролен барон, който се опитва да ги укрие от данъчните. Но сме решени да продължим наблюдението, защото не се знае от коя трънка ще изскочи заек.

Изявлението й не предизвика въздишки на облекчение.

Филис се извърна към Холдърман и рече:

— Джийн ще ни запознае с оценката на своето министерство за състоянието на нацията.

До този момент мистър Холдърман и неговото Министерство на вътрешната сигурност имаха нулев принос и нулеви изявления, от което можеше да се заключи, че Филис прибягва до мъдър политически ход. Не се знае от кого ще имаш нужда при следващата криза, но знаеш, че ще има. Затова винаги си струва да погалиш някое и друго наранено его. Не е нужно човек да бъде ветеран в този бизнес, какъвто несъмнено бе Филис, за да не забравя подобни важни дреболии.

Джийн подреди някакви листове пред себе си и стана. Направи ми впечатление, че беше сменил елегантния костюм „Армани“ с някакъв консервативно скроен парцал от „Джо Банк“. Единствен той излъчваше някакво цивилизовано послание, тъй като останалите бяхме с подпухнали очи, разрошени коси и вчерашно, доста вмирисано бельо. Джийн изглеждаше отпочинал, свеж и гладко избръснат, въпреки че си беше сложил гаден афтършейв. Казано с две думи — като манекен от последния брой на „Как да се обличаме, за да постигнем успех“. Защо никой от нас не го възприемаше на сериозно?

Той се изкашля в шепа, събра мислите си и започна:

— Нашето министерство повиши степента на заплаха за националната сигурност до оранжево ниво. То отговаря на мястото, до което сме стигнали в момента, отчитайки факта, че става въпрос за вътрешна заплаха. Според нашия жаргон това означава, че проблемът се третира като вътрешна работа на САЩ.

Хората около масата започнаха да се прозяват.

— Зная, че повечето от вас са били твърде заети, за да гледат новините по телевизията — продължи Джийн. — Но американският народ е в дълбок шок, на ръба на истерията. Почти като на единайсети септември.

Програмата продължи по сценарий — споменати бяха редица новинарски и интернет съобщения, свързани с убийствата. По всичко личеше, че някои канали са предлагали последни подробности около развитието на кризата на всеки четвърт час, правейки всичко възможно да помогнат на обществеността при броенето на труповете. Започнах да се питам с какво, по дяволите, се занимава това Министерство на вътрешната сигурност. Май няма да е зле да си подам молбата при тях — разбира се, след като сложим край на всичко това. Представих си как изкарвам до пенсия, заобиколен от телевизори и компютърни монитори, дъвчейки ядки и пуканки, докато сърфирам в търсене на сензации. Най-лошото, което би могло да ми се случи на подобна длъжност, беше да се порежа на някой нож за хартия или да разлея кафето в скута си.

Дойде ред на прегледа на мерките, взети от министерството по отношение на летища и пристанища, нито една от които нямаше абсолютно нищо общо със заплахата, пред която бяхме изправени. В същото време нашата работа беше представена като куп безполезни и напълно излишни действия. В крайна сметка Филис разбра, че този клоун ни губи времето, стана и отсече:

— Благодаря, Джийн.