Херман Хесе - Степния вълк

— Ох — възкликна тя, — та ние сме приятели. Мислиш ли, че имаме тайни помежду си? Достатъчно често съм спала и играла с нея. Ех, да попадне на хубаво момиче, тя умее повече, от другите.

— Все пак аз мисля, Хермине, че дори и вие имате една от друга тайни. Или ти си й разказала всичко, което знаеш за мен?

— Не, това са други неща, които тя не би разбрала. Мария е чудесна — ти имаше щастие, но между теб и мен съществуват неща, за които тя и понятие няма. Аз й разказах за тебе много, естествено много повече, отколкото тогава би ти било приятно, нали трябваше да я съблазня за тебе. Но да те разбира, така както аз те разбирам, приятелю, Мария няма да може никога, а и никоя друга. Но и аз понаучих още нещичко от нея, аз зная за тебе толкова, колкото Мария е опознала. Познавам те почти толкова добре, колкото ако ние често бихме спали заедно.

Когато отново се срещнах с Мария, за мен беше чудно и тайнствено да зная, че тя е притискала до сърцето си и Хермине, както и мене; че точно така е докосвала, целувала, познавала и усещала нейните ръце, нозе, кожа, както и моите… Пред мен изплуваха нови, косвени отношения и връзки, нови възможности за живот и любов и аз мислех за хилядите души от трактата за Степния вълк.

В оня непродължителен период между моето запознанство с Мария на големия бал с маски аз бях направо щастлив, едновременно обаче никога не изпитах чувството, че това е избавление, едно постигнато блаженство, а долавях много ясно: всичко е пролог и подготовка, всичко е буйно устремено напред, същественото предстои.

Бях се научил да танцувам дотолкова, че вече ми изглеждаше възможно да взема участие в бала, за който от ден на ден се говореше все повече. Хермине имаше тайна, тя твърдо не искаше да издаде пред мене в какъв маскараден костюм ще се яви. Щял съм да я позная, смяташе тя, а ако съм бъдел на път да сгреша, то щяла да ми помогне, но предварително не бивало да зная нищо. Така тя съвсем не беше любопитна и за моите планове относно маскирането и аз реших изобщо да не се предрешавам. Мария, когато поисках да я поканя за бала, ми обясни, че за този празник тя вече си има кавалер. Наистина притежаваше и входен билет, аз бях малко разочарован, че сега ще трябва да отида на празненството сам. Това беше най-изисканият бал с маски в града, уреждан ежегодно в залите на „Глобус“ от хората на изкуството.

През тези дни рядко виждах Хермине, но в навечерието на бала тя се отби за малко, дойде да вземе билета си — аз го бях набавил, — поседя спокойно в моята стая и тогава се поведе забележителен за мене разговор, който ми направи дълбоко впечатление.

— Сега всъщност си съвсем добре — каза тя, — танците ти се отразиха благотворно. Който не те е виждал от четири седмици, едва ли би те познал.

— Да — съгласих се аз, — от години не съм се чувствал така добре. Всичко това дължа на тебе, Хермине.

— О, а не ли на твоята красива Мария?

— Не. Та нали и нея ти ми подари. Тя е чудесна!

— Тя е тъкмо любимата, от която се нуждаеш, Степни вълко, хубава, млада, в добро настроение, много умна в любовта и достъпна не всеки ден. Ако не се налагаше да я делиш с други, ако тя не ти беше само рядък гост, не би вървяло така добре.

Да, и с това трябваше да се съглася.

— Е, и сега имаш ли вече всичко, което ти е потребно?

— Не, Хермине, не е така. Аз имам нещо много хубаво и обаятелно, една голяма радост, една мила утеха. Направо съм щастлив…

— Е, и тогава! Какво повече искаш?

— Искам повече. Не съм доволен от това — да бъда щастлив; не съм създаден за такова състояние, предопределението ми не е в това. Отредено ми е противното.

— Следователно да бъдеш нещастен? Е, та ти беше предостатъчно нещастен тогава, когато заради бръснача не можеше да се прибереш вкъщи.

— Не, Хермине, все пак е по-различно. Признавам, тогава бях много нещастен. Но това беше глупаво, неплодоносно нещастие.

— Че защо?

— Защото иначе не бих се страхувал от смъртта, която въпреки това си желая! Нещастието, което ми е потребно и което съкровено желая, е друго; то е такова, че да ме накара да страдам със страст и да умра със сладострастие. Това е нещастието или щастието, което очаквам.

— Разбирам те. По това сме брат и сестра. Но какво имаш против щастието, което намери сега, при Мария? Защо не си доволен?

— Нямам нищо против това щастие — о, не, аз го обичам и съм му благодарен. То е хубаво като слънчев ден през дъждовно лято. Но долавям, че не ще трае дълго. И това щастие е неплодоносно. Прави те доволен, ала доволството не е храна за мене. То засища Степния вълк, приспива го. Но не е щастието, което заслужава да умреш за него.