Херман Хесе - Степния вълк

Кого обичаше Мария всъщност, аз често размишлявах върху това. Най-много, смятах, тя обича младия саксофонист Пабло с тъжните черни очи и дългите бледи, благородни и някак печални ръце. Бих сметнал, че в любовта този Пабло е малко отпуснат, разглезен и пасивен, но Мария ме увери, че макар той наистина бавно да се разпалва, после обаче е по-напрегнат, по-суров, по-мъжествен и взискателен, отколкото някой боксьор или властен ездач. И така аз научих и знаех скрити неща за този и онзи от джазмузикантите, за актьори, за някои жени, момичета и мъже от нашата среда; открити ми бяха всякакви тайни; виждах под повърхността на връзките и враждите и бавно бях въвлечен и ставах доверен човек (аз, който бях напълно откъснато, чуждо тяло в този свят). И за Хермине узнах много. Особено често обаче се срещах с господин Пабло, когото Мария много обичаше. От време на време и тя употребяваше от неговите тайни средства, понякога доставяше и на мене от тези удоволствия и Пабло винаги с особено усърдие искаше да ми услужи. Един път той ми каза без заобикалки:

— Вие сте толкова нещастен, това не е хубаво, не бива така. Жал ми е. Изпушете лека лула опиум.

Моята преценка за този радостен, умен, детински и при това недостъпен човек се менеше постоянно. Ние се сприятелихме, нерядко аз опитвах малко от неговите средства. Някак развеселен, той наблюдаваше моята влюбеност в Мария. Веднъж Пабло устрои празник в своята стая, мансарда в някакъв крайградски хотел. Там имаше само един стол. Мария и аз трябваше да седнем на леглото. Той ни даде да пием тайнствен чудесен ликьор — смес от три шишета. И по-късно, след като аз вече бях в много добро настроение, с блеснали очи той ни предложи тримата да се повеселим в една любовна оргия. Аз рязко отхвърлих това — за мен подобно нещо беше невъзможно, но все пак един миг гледах Мария странишком, как ще се отнесе към предложението, и макар тя веднага да се присъедини към моя отказ, видях в очите й слаб проблясък и забелязах съжаление, че се бе отрекла. Пабло беше разочарован от моето несъгласие, но не и засегнат.

— Жалко — каза той. — Хари разсъждава прекалено морално. Няма що да се прави. А би било толкова хубаво, много, много хубаво. Но аз зная с какво да го заменя.

На всеки от нас той поднесе да всмукне по няколко пъти от една лула и седейки неподвижно, с отворени очи, и тримата преживявахме внушената ни от него сцена, при което Мария трепереше в самозабрава. Когато след това почувствах, че ми прилошава, Пабло ме настани в леглото, даде ми няколко капки лекарство и щом затворих за известно време очи, усетих върху всяка клепка съвсем бегла целувка като дъх. Аз приех това, сякаш смятах, че ме целува Мария. Но знаех, че беше той.

А една вечер Пабло ме изненада още повече. Дойде в моето жилище, разказа ми, че се нуждае от двайсет франка и ме помоли за тези пари. Затова ми предлагаше през тази нощ Мария да бъде на мое разположение, вместо да я прекара с него.

— Пабло — казах аз изплашен, — вие не знаете какво говорите. За пари да отстъпвате любимата си на друг, при нас това се смята за най-позорното. Не съм и чул вашето предложение, Пабло.

Той ме погледна съчувствено.

— Вие не желаете, господин Хари. Добре. Винаги сам си създавате трудности. Тогава тази нощ няма да спите при Мария, щом като така ви е по-приятно, а пък парите ми дайте просто така, ще си ги получите обратно. Крайно ми са нужни.

— За какво?

— За Агостино, знаете ли, това е малкият, който свири втора цигулка. Вече осем дни, откак е болен, и никой не го наглежда, пари няма ни пфениг, а сега и моите се свършиха.

От любопитство и малко за да се самонакажа, аз отидох с него при Агостино, комуто той занесе мляко и лекарства в таванската стая — едно действително жалко убежище, — изтърси завивката му, проветри стаичката, обви пламналата му от температурата глава с хубав, направен по правилата компрес; всичко бързо, нежно и с вещина като добра болнична сестра. Същата вечер аз го видях отново, той свири в бар „Сити“ чак до разсъмване.

Често дълго и делово говорех с Хермине за Мария, за нейните ръце, рамене, бедра, за начина, по който се смееше, целуваше, танцуваше.

— Тя показа ли ти вече това? — попита Хермине веднага и ми описа една особена игра на езика при целувка. Помолих я само да ми го покаже, но тя сериозно отказа.

— Това ще дойде по-късно — каза тя, — още не съм ти любовница.

Попитах я откъде знае изкуството на Мария да целува и някои тайни, познати само на любящия мъж особености на нейното тяло.