Херман Хесе - Степния вълк

Между другото я попитах:

— Как постигна това, изведнъж така да заприличаш на момче, та и аз да мога да отгатна името ти?

— Ох, всичко това ти го направи сам. Не схващаш ли, учени господине, че ме харесваш и познанството ни ти изглежда важно, защото за теб съм един вид огледало, защото в себе си имам нещо, което откликва и те разбира? Собствено всички хора трябва да са един за друг такива огледала и да могат така да си отговарят и подхождат; но особняци като тебе са направо чудни и лесно се поддават на магията, че повече нищо не могат да видят и прочетат в очите на другите, че нищо не ги засяга. И после, когато такъв един чудак изведнъж все пак намери лице, което истински се вглежда в него и където той долавя нещо като отговор и сродство, е да, тогава естествено изпитва радост.

— Ти знаеш всичко, Хермине, — извиках аз удивен. — Точно така е, както казваш. И въпреки това си съвсем различна от мене! Ти си дори моя противоположност; имаш всичко, което на мен ми липсва.

— Така ти се струва — каза тя кратко. — И това е хубаво.

И сега над нейното лице, което всъщност за мен бе вълшебно огледало, се спусна тежък облак на сериозност, изведнъж целият й образ излъчваше само загриженост, само трагизъм, бездънен като празните очи на маска. Бавно, дума след дума, сякаш изричайки ги неохотно, тя каза:

— Не забравяй какво ми заяви. Ти каза, че аз трябва да ти заповядвам и че за теб ще бъде радост да се подчиняваш на всички мои заповеди. Не забравяй това! Знай, малки Хари, както ти се струва, че в моето лице намираш отговор, а в мене — отзивчивост и нещо, което събужда доверието ти, точно така се отнасям към теб и аз. Когато неотдавна те видях да влизаш в „Черният орел“ толкова уморен и блуждаещ, като че ли вече не бе от този свят, веднага схванах: Ето кой ще ми се подчинява, ето кой копнее за това да му заповядвам! И аз ще го правя, обещавам ти, нали затуй станахме приятели.

Тя говореше с толкова тежка сериозност, с такова голямо бреме на душата, че аз не можех съвсем да разбера и се опитвах да я успокоя и отклоня разговора. Тя се отърси от това само с едно трепване на веждите, изгледа ме необоримо и продължи със съвсем студен глас:

— Трябва да удържиш на думата си, малкия. Казвам ти това, или ще се разкайваш. Ти ще чуеш много заповеди от мене и ще ги последваш; приятни заповеди, добри заповеди, за тебе ще бъде удоволствие да им се подчиниш. И накрая ти, Хари, ще изпълниш моята последна заповед.

— Да — казах аз почти неволно, — а каква ще бъде последната ти заповед?

Аз вече обаче я подозирах, кой знае защо.

Тя потръпна, като че ли я побиха леки студени тръпки, сякаш бавно се разбуди от своя унес. Очите й не се откъсваха от мене. Тя изведнъж стана още по-мрачна.

— Би било умно от моя страна да не ти казвам това. Но аз не искам да съм умна, Хари, този път не. Желая нещо съвсем друго. Внимавай, слушай! Ти ще чуеш и отново ще забравиш, ще се смееш и ще плачеш над това. Внимавай, малкия! Искам да играя с тебе на живот и смърт, братле, и да ти покажа открито картите си още преди да сме почнали играта.

Колко красиво беше лицето й, колко свръхземно, когато тя каза това! В очите й, студени и светли, плуваше мъдра тъга, тези очи сякаш вече бяха изстрадали всичката въобразима мъка и се бяха примирили с нея. Устата на Хермине изричаше думите трудно, като че ли заекваше, почти както се говори, когато при голям студ лицето се е вкочанило; помежду устните й, в ъглите на устата, при движението на езика, чийто връх само рядко се провиждаше, в противовес на нейния вид и глас, струеше някаква чиста, сладка, игрива чувственост, съкровена жажда за удоволствие. На спокойното й гладко чело се спускаше къса къдрица и сякаш там, където падаше къдрицата, от време на време като живо дихание бликваше онази вълна, която даваше на Хермине приликата с момче и някаква двуполова магия. Слушах я страхливо и все пак зашеметен и като че ли само наполовина бях тук.

— Ти ме харесваш — продължи тя — поради причините, които вече ти казах. Аз разчупих твоята самотност, аз те улових точно пред вратата на ада и отново те съживих. Но искам повече от тебе, много повече. Ще те накарам да се влюбиш в мене. Не, не ми противоречи, остави ме да говоря! Ти много ме харесваш, долавям това, и си ми благодарен, но не си влюбен. Искам да направя така, че да се влюбиш, то спада към професията ми; нали живея от умението да заставям мъжете да се влюбват в мене. Но внимавай добре, не го правя само защото те намирам толкова очарователен. Не съм влюбена в тебе, Хари, или поне толкова малко, колкото и ти в мене. Ала си ми нужен, както и аз на тебе. Нужна съм ти сега, в този момент, защото си отчаян и ти е необходим тласък, който да те запрати във водата и отново да ти вдъхне живот. Потребна съм ти, за да се научиш да танцуваш, да се научиш да се смееш и да живееш. На мен обаче ти си ми потребен не днес, а за по-късно и за нещо много по-важно и красиво. Когато се влюбиш в мене, аз ще ти дам последната си заповед, ще ми се подчиниш и това ще бъде добро и за двама ни.