Херман Хесе - Степния вълк

Макар през онези няколко дни на очакване никога да не се съмнявах, че приятелката ми ще удържи на думата си, последния ден все пак бях много развълнуван и неуверен. Никога в живота си не бях очаквал по-нетърпеливо настъпването на вечерта. И макар възбудата и нетърпението ми да бяха почти непоносими, едновременно чувствах, че ми действат поразително добре. Това беше невъобразимо хубаво и ново за мене, разочарования човек, който от дълго време нищо не бе очаквал и на нищо не бе се радвал; чудесно беше през целия ден да сновеш насам и натам, обзет от безпокойство, от опасения и бурно очакване, предварително да си мислиш какви да бъдат срещата, разговорите, преживяванията вечерта, да се обръснеш и преоблечеш (с особена грижливост да си сложиш нова риза, нова вратовръзка, нови връзки на обувките). Нека това умно и тайнствено момиче бъде каквото си ще, нека по един или друг начин да съм се свързал с него, беше ми безразлично; то съществуваше, чудото бе станало — аз още веднъж проявявах интерес към един човек и нов интерес към живота! Важно бе само да продължава така и аз да се поддам на това привличане, да следвам тази звезда.

Незабравим миг, отново я видях! Седях край малка маса в стария уютен ресторант, която запазих предварително по телефона, без да бе необходимо, изучавах листа с ястията и бях поставил в чаша за вода две красиви орхидеи, които купих за моята приятелка. Дълго трябваше да чакам, докато тя дойде, но се чувствах уверен в нейното идване и възбудата ми бе вече стихнала. И ето че тя се появи, спря пред гардероба, поздрави ме внимателно само с малко изпитателен поглед на светлосивите си очи. Недоверчиво проследих как келнерът се държеше с нея. Не, слава Богу, никаква интимност, никаква липса на дистанция, той беше безукорно любезен. И все пак те се познаваха, тя го нарече Емил.

Когато й поднесох орхидеите, тя се зарадва и се усмихна.

— О, това е хубаво от твоя страна, Хари. Искал си да ми направиш подарък, нали, ала не си знаел какво да избереш, не си знаел също доколко имаш право да ми подаряваш нещо и дали няма да се обидя, тогава си купил орхидеите. Това са просто цветя, но твърде скъпи. И така, благодаря. Впрочем, искам веднага да ти кажа, че не желая да получавам подаръци от тебе. Аз преживявам от мъжете, ала от тебе не искам да живея. Но как си се променил! Човек не може да те познае! Неотдавна изглеждаше, сякаш току-що те бяха свалили от въжето, а сега отново си почти човек. А впрочем изпълни ли моята заповед?

— Коя заповед?

— Толкова ли забравяш? Имам пред вид дали вече можеш да танцуваш фокстрот. Ти ми каза, че не си желаеш нищо по-добро, отколкото да се придържаш към моите заповеди и че нищо не ти е по-приятно, отколкото да ме слушаш. Спомняш ли си?

— О, да. И така трябва да бъде. Сериозно го казах.

— И въпреки това още не си се научил да танцуваш.

— Че може ли така бързо, просто за няколко дни?

— Естествено фокс можеш да научиш за един час, бостън — за два, с тангото е по-дълго, но на теб то изобщо не ти е нужно.

— Но сега най-после трябва да науча името ти.

Тя ме гледа известно време мълчаливо.

— Навярно би могъл да го отгатнеш. Би ми било много приятно, ако го отгатнеш. Внимавай и се вглеждай в мене добре! Не ти ли е направило впечатление, че понякога аз имам малко момчешко лице? Например в момента?

Да, и сега, когато по-внимателно наблюдавах лицето на приятелката си, трябваше да й дам право. То наистина беше момчешко. И като оставих да изтече една минута, това лице почна да ми говори нещо и да ми напомня за моето собствено юношество и за тогавашния ми приятел, който се казваше Херман. В един миг лицето на момичето съвсем се преобрази в някогашния Херман.

— Ако ти беше момче — казах й аз с удивление, — би трябвало да се наричаш Херман.

— Кой знае, може и да е така, а просто да съм преоблечена — каза тя шеговито.

— Хермине ли се казваш?

Тя кимна сияеща, зарадвана, че отгатнах. Тъкмо в този момент поднесоха супата, започвахме да ядем и тя бе доволна като дете. От всичко, което ми харесваше у нея и ме очароваше, най-хубавото и своеобразното бе, че тя съвсем неочаквано можеше да премине от най-дълбока сериозност към най-забавна веселост и обратно, при това никак не се променяше и лицето й не се разкривяваше, бе като на даровито дете. Сега известно време тя беше весела: дразнеше ме с фокстрота, дори ме чукна с крак; усърдно хвалеше яденето; забеляза, че си бях дал труд да се облека за вечерта, но имаше още куп изисквания към външността ми.