Асен Христофоров - Самоков

Изглежда, че Филотей, престоял цели 47 години на митрополитския трон в Самоков, не е обременявал българите с много тежки данъци. Защото брожението против гръцките владици почива предимно на тая основа докъм средата на миналия век. Съзнателната борба за самостоятелна българска църква идва отпосле, подир Кримската война. Тя представлява важен дял от борбата за национално освобождение. Ала в периода между Одринския мир от 1829 г. и избухването на Кримската война през 1853 г. българите, а с тях и самоковци, се трудят да се освободят от тежкия гнет на фанариотските берии. По това време цариградската патриаршия е представлявала нещо като държава в държава. Приходите на самоковските гръцки митрополити от осемнадесетте различни данъци и берии са превишавали общата сума на постъпленията в държавната хазна от целия самоковски санджак…

Между 1819 година, когато Филотей напуска Самоков, за да се оттегли на преклонна възраст в един Светогорски манастир, и 1846 година, когато владишкият престол бил зает от Дели Матея, в града са служили четирима гръцки митрополити. Те се застоявали не задълго на владишкия престол и съдбата на всички е била незавидна. Иротей, който заместил Филотей в 1819 г., бил отзован шест години по-късно поради разгулния му живот. Неговият наследник Игнатий бил убит насред града от някакъв пиян турчин през лятото на 1829 година. Тогава самоковци отправят молба до цариградската патриаршия за техен митрополит да бъде назначен Неофит Рилски, който учителствувал по това време в града. Вместо Неофита, патриаршията изпраща Игнатий II. Недоволството на самоковци било голямо. То се засилило и от злоупотребите на самозабравилия се митрополит, поради които властите се принудили още в 1836 да го изпратят на вечно заточение в гр. Трапезунд.

Не след дълго, в 1838 година, в Самоков пристига петият пореден гръцки митрополит Еремия. Самоковци го посрещат настръхнали, а той подклажда ненависта им с разгулното си държане. С подаръци и различни почести той успял донякъде да разедини българските първенци и да се огради с привърженици-гъркомани, подбрани предимно измежду еснафите. Ала срещу него се опълчили търговците на аби и гайтани, едрите скотовъдци, джелепите, както и онази здрава ядка от учители и книжовници, оформила се неусетно около личността на Неофита Рилски. И в 1846 г. самоковци позорно изпъждат своя владика. Не друг, а Захария Зограф пръв вдигнал камък от улицата и замерил с него каляската на изпъдения митрополит, отправен с дюдюкания и всевъзможни подигравки.

Вместо да вземе поука от случилото се, в същата 1846 г. цариградската патриаршия изпраща за самоковски митрополит един блудник и почти неуравновесен човек, достоен за прозвището си Дели Матея. Той бил брат на Н. Аристарх, виден гръцки сановник, представител на патриаршията във Високата порта и заедно с княз Стефан Богориди, както бележи Г. С Раковски, пълен разпоредител с патриаршеските и владишките титли до края на царуването на султан Абдул Меджид, който бил негов млечен брат. От тази връзка извира и дързостта, и безсрамието, и нехайството на Дели Матея.

Борбата на самоковци с него е цяла епопея. Пъден многократно, митрополитът се връща отново и отново в града, всеки път по-нагъл, все по-настървен да разединява българите и да се подиграва с тяхното народностно чувство.

Той гори стари български ръкописи, гаври се с честта на жените на своите приятели-гъркомани, властвува като княз в митрополитския конак и в същото време се държи като шут в църквата или из града, гдето става за посмешище и на децата. Наистина, достоен представител на гръцката патриаршия в Самоков! Но самоковци решили да се отърват и от него.

В своите първи прошения до патриаршията за отстраняването на Дели Матея самоковските първенци, близки на първогражданина хаджи Гюро Христович, описват безчинствата на своя митрополит: как отивал в конака на каймакамина връз коя, предшествуван от дванадесет подтичващи свещеника, как яздел полупиян из града, следван от стотина дечурлига, които чакали владиката да ритне таблата на първия срещнат симитчия или халваджия, та да разграбят лакомствата, как събирал циганките в градината си извън града, та да играят кючек пред него и слугите му, на брой до петдесетина души, как не пропускал да се хване на всяко хоро в града, а после да лепне една сребърна меджидия върху челото на гайдарина, как биел и ритал свещениците в самата църква, защото не умеели да му се кланят добре, как развеждал насила някой по-видни граждани, та после отново да ги венчава срещу богато заплащане. Ала патриаршията останала глуха към тия молби. Тогава самоковци отправили ново прошение до Високата порта, споменавайки в него и за нечистите връзки на Дели Матея с една млада помакиня. В скоро време Дели Матея бил пратен на заточение в Бруса.