Асен Христофоров - Самоков

Първенците тържествували, но не за дълго. Дели Матея се върнал подир няколко месеца в града, помилван от своя брат, и с настървение се нахвърлил върху противниците си. Старият хаджи Гюро бил вече мъртъв, но синовете му били живи, жив бил и Захария Зограф, зет на първогражданина, и Христо Сребърников, родственик на покойния старец, и гайтанджията Димитър Смрикаров, пръв негов приятел, и учителят Захарин Круша, неразделен другар на Захария Зограф, и още неколцина бивши ученици на Неофит Рилски. Дели Матея скоро наумил как да отмъсти на тия родолюбци. Като узнал за кореспонденцията на първенците с благодетеля на самковското общинско училище, търговеца Караспасов от Таганрог, той изпратил писмен донос срещу тях в Цариград, обвинявайки ги в съзаклятничество с хора от Русия срещу султанската власт. За да бъде по-убедителен, той добавил, че същите поддържали хайдутина Чакър войвода, появил се с четата си по това време край Самоков. И понеже хайдутите спъвали дейността на маданите чрез саботажни действия, по нареждане от Цариград в Самоков пристигнал сам нишкият валия Хуршид паша, за да разследва случая. Сега Дели Матея тържествувал. Наистина, Хуршид паша изпървом арестувал неколцина от първенците и дори ги подкарал към София, ала още при първото им нощуване край с. Пасарел те успели да убедят пашата в невинността си и били освободени. Хуршид паша изпратил писмен доклад в Цариград, в който вмъкнал и доста недобри думи за личния живот на митрополита. Ново прошение срещу Деля Матея отправили и набедените градски първенци. Сега владиката бил отново изпратен на заточение, тоя път за четири години, и не в Бруса, а в Светогорските манастири. Но през 1854 г. чрез застъпннчеството на Аристарх блудният митрополит се върнал в Самоков. Самоковци пак не го оставили на мира. Те изпратили депутация в Цариград начело с Димитър Смрикаров и Захария Хаджигюров. В прошението до патриаршията самоковци молят синодалните старци да ги избавят „от толковагодишната зверщина на человекообразния вълк Матея“ и предлагат за техен митрополит да бъде назначен българинът архимандрит Иларнон Хилендарски. Тази просба, подписана от Д. Смрикаров, е била поднесена само три месеца подир първата колективна постъпка на цариградските българи до Високата порта за самостоятелна българска църква, под която също личи подписът на Д.Смрикаров, наред с имената на Хр. Тъпчилещов, Д.Бракалов и Александър Екзарх. Подали молбата само-ковските делегати и зачакали отговор. И той не закъснял. Двамината нарочни пратеници — единият от Високата порти, другият от патриаршията, потеглили от Цариград за Самоков с поръка да разследват деянията на митрополита и да вземат нужните мерки. А когато пристигнали, вестта се пръснала светкавично из града и близките селца. Огромна тълпа се насъбрала пред митрополията. И всеки дирел мъст. Един си искал парите, които му бил взел владиката, друг търсел възмездие за нанесените му оскърбления, трети оплаквал поруганата чест на жена или дъщеря. Ала Дели Матея бил изчезнал безследно.

Преоблечен като кюмюрджия, митрополитът бил побягнал от конака си и се укрил в избата на една къща. Съседка някаква го познала и предизвестила тълпата. Първенците се спуснали към тая къща, а подир тях и тълпата, и като намерили Дели Матея скрит в една бъчва, измъкнали го по бели гащи, затътрили го като мърша до Шипоклийския хан, а оттам и до конака.

Дели Матея бил осъден и на 28 май 1855 година за шести път поел към Светогорските манастири, гдето го изпращали на заточение. Ала патриаршията не го лишила от епархията му. Тогава налудничавият митрополит предприел смела постъпка. Захвърлил монашеското расо и предрешен като обикновен гражданин, скритом забягнал от Атон и се прибрал в Цариград, без да се обади нито на всесилния си брат, нито в патриаршията. Изчезването му хвърлило в смут синодалните старци. Те наклеветили противниците на Дели Матея в Самоков, че са организирали отвличането му от Светогорския манастир, за да го убият и тъй веднъж завинаги да ое отърват от него. Подбудени от Н. Аристарх, турските власти предприели следствие. Тогава Д. Смрикаров отишъл в Цариград, за да доказва невинноста на своите приятели, а сьщо и със скритача надежда да издири избягалия митрополит. Цели четири месеца гайтанджията търси Дели Матея в ханищата и кръчмите, както и в разни съмнителни заведения. Най-после го намерил в една бръснарница — обръснат и изгладен франт е европейски дрехи. Сборичкали се, тежкият гайтанджия надделял в борбата и с помощта на друг българин го отвел насила в патриаршията. Три дни по-кьсно Деля Матея отново бил изпратен на заточение в Атон. Уви! Макар сам да бил хвърлил монашеските одежеди, патриаршията помилвала митрополита и той пак се върнал в Самоков — по-разгулен и луд отвсякога. На всичко отгоре и с някаква венерическа болест. И през август 1859 г., когато отишъл да се цери в Серес, оставил архидякона си да го замества в митрополията и в църквата. В първия неделен ден, когато архидяконът посегнал към гръцкото евангелие по време на църковната служба, двамина младежи, Н. Ив. Образописов и Х. В. Колев, викнали с все глас към него да вземе българското евангелие, защото народът не разбирал гръцки. Разярен, архидяконът захвърлил евангелието, разсъблякъл се и напуснал църквата, заканвайки се най-люто, че двамината смелчаци ще бъдат наказани след завръщането на митрополита. Ала той не могъл да изпълни заканата си, защото още преди да се върне Дели Матея, двамина самоковски младежи го проследили до един „безчестен“ дом, измъкнали го оттам по бели гащи и с бой го принудили да мълчи…