Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Селадор ще ме унижи , помисли си Дасен. Защо се съгласих да се срещна с него? Той ще ме предизвика и аз ще му отвърна. Реакцията ми ще издаде всичко, което той иска да научи от мен… за провала ми.

Тогава Дасен почувства, че здравият му разсъдък е разяден и се е превърнал в покрита с дупчици раковина, нещо изтъкано от външен блясък и фантазии. Селадор щеше да стъпи върху него с грубата разтресваща сила на жизнеността си.

Вратата на фоайето се отвори.

Бавно и с усилие на волята си Дасен завъртя главата си по посока на вратата.

Селадор стоеше там — висок, с ястребови черти, тъмна кожа и диво индийско излъчване, облечен в сребристосив вълнен костюм и отсенка от същия сребрист цвят по слепоочията. Дасен бе връхлетян от внезапното чувство, че беше виждал това лице в някакъв предишен живот, но тогава пронизващите очи се бяха взирали изпод тюрбан. В този тюрбан бе имало червен скъпоценен камък.

Дасен поклати глава. Това беше лудост.

— Джилбърт — рече Селадор, прекосявайки стаята. — За бога, какво си направил със себе си? — Точният оксфордски акцент стовари всяка една от думите му върху слуха му. — Казаха ми, че си тежко обгорен.

Ето така се започва , помисли си Дасен.

— Аз… целите ми ръце — каза той. — И част от лицето ми.

— Пристигнах едва тази сутрин — рече Селадор. — Много се разтревожихме за теб, знаеш. От много време не бяхме получили никаква вест от теб.

Той се спря пред Дасен, скривайки част от терасата от погледа му.

— Трябва да ти кажа, Джилбърт, че изглеждаш ужасно. Но ми се струва, че по лицето ти няма да останат белези.

Дасен докосна бузата си с ръка. Изведнъж тя беше станала неговата буза, а не на някой друг. Кожата беше гладка и нова.

— Тук се носи някаква проклета мускусна миризма — рече Селадор. — Имаш ли нещо против да отворя тази врата?

— Не… не, отвори я.

Дасен почувства, че се бори с усещането, че Селадор не е Селадор. В начина, по който говореше, имаше нещо плиткоумно, някаква превзетост, напълно несъответстваща с човека, когото познаваше. Променил ли се беше Селадор по някакъв начин?

— Хубав слънчев ден — каза Селадор. — Защо не взема да те изкарам на тази тераса да глътнеш малко въздух. Ще ти се отрази добре.

Паника обхвана Дасен и нещо го стисна за гърлото. Терасата — това място вещаеше опасност. Опита се да заговори, да възрази. Те не трябваше да излизат там навън. Не последваха никакви думи.

Селадор взе мълчанието за съгласие и подкара Дасен към вратата. Инвалидният стол премина през прага с леко друсване и после се озоваха на терасата.

Слънчевата светлина постопли Дасен. Лекият ветрец, в който почти не се усещаше джаспърс погали кожата му и проясни главата му. Той каза:

— Ти не…

— Не е ли ободряващ този въздух? — попита Селадор. Той се спря до ниския парапет на края на покрива. — Така. Оттук можеш да се наслаждаваш на гледката, а аз ще седна на този перваз.

Селадор седна и сложи ръката си върху облегалката на стола на Дасен.

— Предположих, че в онова отделение има микрофон за подслушване — рече той. — Но не вярвам тук да има такива приспособления.

Дасен стисна колелата на стола си, уплашен, че може да се наклони и да го хвърли през покрива. Погледна надолу към павирания паркинг, спрелите коли, ливадата, лехите с цветя, дърветата. Думите на Селадор бавно стигнаха до съзнанието му.

— Микрофон… за… — То се обърна и срещна питащите и развеселени тъмни очи.

— Очевидно още не си дошъл на себе си — каза Селадор. — Това е понятно. Преминал си през толкова тежко изпитание. Очевидно е. Но ще те махна от това място веднага щом бъдеш в състояние да пътуваш. Гледай да си починеш психически. Преди края на седмицата ще бъдеш в безопасност в някоя нормална болница в Бъркли.

Емоциите на Дасен закипяха, бяха навлезли в спорна зона. Безопасност! Каква окуражаваща дума. Да си тръгне? Той не можеше да си тръгне! Но той трябваше да си тръгне. Навън? Да се върне в онова ужасно място?

— Взимал ли си наркотици, Джилбърт? — попита Селадор. — Изглеждаш… така… така…

— Аз… добре съм.

— Наистина, държиш се доста странно… Нито веднъж не ме попита какво сме открили за нещата, които ни предложи да проучим.

— Какво…

— Относно източника на петролните им доставки може да се каже, че няма нищо особено. Всичко е съвсем нормално… като се имат предвид финансовите им съображения. Сключват сделки с плащане в брой с някакъв независим производител. Министерството на земеделието им е издало за сиренето и другите продукти на кооперацията съвсем чист сертификат. Но комисията за недвижими имоти се заинтересува от факта, че никой друг не може да купува собственост в долината на сантарогийците. Възможно е да се нарушили законите срещу дискриминацията с…