Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Онова, което видя, беше мицелна структура, деформирана, но все пак се познаваше. Помириса предметното стъкло. Ухаеше на джаспърс. Постави ръка върху ключа за регулиране на светлината и въртейки го, разгледа пробата. Изведнъж тя започна да се сбръчква и да се превръща в кристали пред очите му.

Дасен погледна ключа за регулиране на светлината. Това беше спектрална бленда и в този момент пропускаше светлина в обхвата на Ангстрьом — 4000–5800. Забеляза, че червеният край се пречупваше.

Един следващ поглед през микроскопа показа, че пробата се беше смалила, превръщайки се в бяла маса от кристали.

Тогава ще прибегнем до слънчева светлина.

Какво щеше да свърши работа , чудеше се той. Бомба, която да направи отвор в пещерата? Преносима ултравиолетова лампа?

Докато си мислеше тези неща, Дасен почувства как мракът навън се разкъса, за да разкрие някакво очертание, от черното езеро се надигаше чудовище.

Потръпна и се извърна към стъкленицата с подобния на мляко разтвор. Работейки механично, той наля останалата част от разтвора в центрофугата, отдели сребристобелия слой и го събра в една тъмнокафява бутилка. Беше получил почти двеста и петдесет грама екстракт от джаспърс.

Помириса бутилката — остро и недвусмислено ухание на джаспърс. Изсипа бутилката в плитък съд, гребна част от веществото с шпатула и го докосна с език.

Почувства се наелектризиран, избухнаха далечни фойерверки, преминавайки от езика до гръбнака му. Усети, че можеше да вижда с върха на езика си или с върха на пръста си. Дасен почувства как сърцевината на съзнанието му се превръща в стоманена ядка, заобградена от разруха. Съсредоточи силите си и се застави да погледне към съда с екстракт от джаспърс.

Празен!

Какво го беше унищожило? Защо беше празен?

Погледна дланта на дясната си ръка. Колко близо беше тя до лицето му! Върху розовата плът се виждаха сребристосиви парченца.

Гърлото, стомахът, ръцете и краката му пулсират и изтръпват. Кожата по цялото му тяло гореше. Почувства някак отчуждено, че тялото му се плъзва към пода, но съприкосновението с този под изгори плътта му.

Изял съм всичкия екстракт от съда , помисли си той.

Какво щеше да бъде въздействието… въздействието на активния елемент, съдържащ се в повече от петнайсет килограма сирене джаспърс? Какъв щеше да бъде ефектът? Какъв беше ефектът? Стори му се, че този въпрос е дори и по-интересен.

Какво правеше екстрактът с мен?

Задавайки си този въпрос, той почувства страдание. Това не беше страх, а чисто страдание, усещане, че губи контакт с реалността.

Стоманената ядка на вътрешната му същност! Къде беше тя?

Върху какъв фундамент от реалността беше стъпила вътрешната му същност? Като обезумял, Дасен се опита да разшири границите на съзнанието си и почувства съвсем непосредствено, че проектира собствената си реалност върху вселената. Но едновременно с това вселената се проектираше върху него. Той проследи линиите на тази проекция и ги усети да профучават през него, сякаш беше сянка.

В този миг той беше изгубен, тялото му пропадаше.

Аз съм просто сянка , помисли си Дасен.

Мисълта го омая. Спомни си игрите със сенки от детството си и се замисли какви сенки може да хвърля, деформирайки сърцевината на вътрешната си същност. В съзнанието му се появи нещо като екран с аморфно очертание върху него. Пожела очертанието да се промени.

Върху екрана се появи мускулест герой, който се блъскаше по гърдите.

Дасен промени контурите.

Сянката се превърна в късоглед учен с приведени рамене и с дълга мантия. Следваща промяна: това беше гол Аполон, тичащ над пейзаж от женски фигури.

И отново — някакъв упорит работник, приведен под безформен товар.

Поглъщайки божественото на глътки, Дасен разбра, че проектираше единствено очертанията, които смъртното му същество можеше да познае. Това беше акт на саморазкриване, който породи надежда — неопределена и объркана, но категорична в съществуването си. Тя беше лишена от конкретност, но беше чиста надежда — без граници, без посока и без цел.

Самата надежда.

Това беше едно дълбоко мигновение, позволило му да улови за кратък миг структурата на собственото си съществуване, възможностите му като живо същество.

Съзнанието му долови движението на нещо изкривено, назъбено и нестройно. Дасен позна ядката на вътрешната същност. Тя беше загубила всичките си целесъобразни очертания. Той я захвърли и се засмя тържествуващо.