Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Погледна собствената си ръка така, сякаш принадлежеше на някой друг. Принуди се съзнателно да не се навежда и да не събира сиренето от пода. После се обърна към бирата. Зад бутилката имаше отварачка. Наля течността в чашата и пи на чести глътки. Едва когато чашата беше пресушена, той усети богатия аромат на джаспърс в последните капчици бира.

Подтискайки пристъпа на треперене, Дасен остави чашата на нощното шкафче и пропълзя в леглото сякаш търсеше убежище.

Тялото му отказваше да бъде лишавано. Не хората взимаха джаспърс, мислеше си той. Джаспърс взимаше хората. Почувства в съзнанието му нещо да се разширява, усети тътнежа на някакво войнство, раздиращо вътрешния пейзаж на психиката му. Времето престана да тече по нормалния начин, стана сгъстено и експлозивно.

Някъде в една от болничните стаи се чуха целеустремени стъпки. Изщракване на ключ — някъде бе настъпил мрак. Затваряне на врата.

Дасен отвори очите си и видя прозорец и сияние на звезди. С помощта на тази светлина той зърна един нов резен сирене, поставен върху нощното му шкафче. Мръсотията по пода и стената беше почистена. Спомни си гласа на Джени — нежен, мелодичен, като плясъка на тъмни води върху скалите, печален и трепетен.

Беше ли Джени тук в мрака?

Сетивата му не му дадоха отговор.

Потърси пипнешком звънеца до предната табла на леглото и го натисна.

От говорителя се разнесе глас:

— Желаете ли сестра?

— Колко е часа? — попита Дасен.

— Три и двайсет и четири през нощта. Искате ли приспивателно хапче?

— Не… благодаря.

Седна на леглото и плъзна крака към пода, вторачен в сиренето.

— Само часът ли ви интересуваше? — попита говорителят.

— Колко тежи една цяла пита сирене джаспърс? — попита той.

— Колко тежи? — Последва пауза и после гласът каза: — Различно. Най-малките са по петнайсетина килограма. Защо?

— Изпратете ми един цял калъп — рече той.

— Цял… Нямате ли сирене сега?

— Необходим ми е за лабораторен анализ — рече той и си помисли: Така! Да видим сега дали Пиаже е честен към мен.

— Искате да бъде донесен утре сутринта, когато станете?

— Вече съм станал. Донесете ми и един халат и чехли, ако можете.

— Не е ли по-добре да почакате, докторе. Ако…

— Допитайте се до доктор Пиаже, ако е необходимо — рече Дасен. — Искам сиренето веднага.

— Добре. — Гласът й прозвуча неодобрително.

Дасен зачака, седейки на края на леглото. Погледна през прозореца към нощта. Отчупи разсеяно едно парченце от сиренето на шкафчето, сдъвка го и преглътна.

След малко вратата на фоайето се отвори и през нея проникна клин от светлина. В стаята влезе висока побеляла сестра и запали осветлението. Тя буташе голяма количка със златиста пита сирене, върху която все още проблясваше восъчният й печат.

— Това са осемнайсет килограма първокачествено сирене джаспърс — каза тя. — Къде да го оставя? — В гласа й имаше нотки на обида и протест.

— Намерете му място на една от масите в лабораторията — рече той. — Къде са халатът и чехлите?

— Ако имате търпение, ще ви ги донеса — каза сестрата. Тя влезе устремено в лабораторията, малко по-късно се появи отново и отиде до тясната врата в дъното на стаята. Оказа се, че това е килер. Сестрата извади оттам един зелен халат и чифт черни чехли, които тръсна до леглото на Дасен.

— Това ли е всичко… сър?

— Засега това е всичко.

— Хм. — Тя излезе от стаята и трясна вратата като форма на последен коментар.

Дасен си взе още една хапка от сиренето върху шкафчето, облече халата, обу чехлите и влезе в лабораторията. Сестрата беше оставила там да свети. Калъпът сирене лежеше на открита метална маса от дясната му страна.

Алкохолът няма да му навреди , помисли си той. Иначе не би могло да го има в местната бира. Какво го разрушава? Слънчевата светлина?

Спомни си за мътната червена светлина в пещерата на кооперацията.

Добре, имаше начини това да се разбере. Нави ръкавите на халата си и се залови за работа.

За около час той беше превърнал три четвърти от питата в подобен на мляко разтвор, който беше събрал в стъкленица за киселини. После започна да го подава към центрофугата.

Върху съдържанието на първите епруветки се беше образувал слой, напомнящ хромолитография. Близо до ръба имаше тънък пласт от сребристосиво вещество.

Дасен изля течността, прогори дупка в дъното на епруветката и духвайки в направената от него дупка, извади твърдите тела непокътнати. Сложи част от сивото вещество на предметно стъкло и го разгледа под микроскоп.