Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Джаспърс?

— Разбира се. — Тя се облегна назад и пооправи косата си.

Изведнъж Дасен си представи как работи в цеха за опаковка в кооперацията.

— Къде ще работя? — попита той.

— Вуйчо Лари те иска в клиниката, но и двамата ще получим едномесечна отпуска за медения си месец. Скъпи, неделя е толкова далече.

В клиниката , помисли си Дасен. Не като пациент слава богу. Замисли се на кой бог да благодари. Това беше странна мисъл, без начало и без край, като парче връв, висяща в зеленото езеро на съзнанието му.

Джени започна да развива пакета върху шкафчето — резен златисто сирене, две бутилки бира, пшеничени бисквити с тъмен цвят и един бял съд, от който плисна някаква течност, когато тя го вдигна. Дасен се зачуди кога са били изложени.

Изведнъж се почувства като нощна пеперуда в стъклена клетка. Пърхаше с криле срещу стените, беше изгубен и объркан.

— Скъпи, аз те уморявам. — Джени сложи ръка върху челото му. Докосването го успокои и утеши. Пеперудата на емоциите му кацна на един здрав зелен клон. Клон на дърво. Стори му се, че стволът на това дърво беше самият той — могъщ и безкраен източник на сила.

— Кога ще те видя? — попита той.

— Ще дойда утре сутринта.

Тя му изпрати въздушна целувка, после се поколеба, наведе се над него и го целуна — дъхът й излъчваше сладкото ухание на джаспърс.

Дасен я изпрати с поглед, докато вратата се затвори.

За миг изпита мъка. Това беше едно краткотрайно усещане, че е загубил чувството си за реалност и че без Джени стаята е станала нереална. Той отчупи едно парче от златистото сирене, пъхна го в устата си и попадна в утешителния плен на джаспърс. Съзнанието му започна да се разширява, а сетивата му станаха послушни и устойчиви.

Какво все пак е реалността , запита се той. Тя има своите граници, както и това парче сирене, а заблудата я опетнява и така става с всичко, което има предели.

След това насочи мислите си към описания от Джени дом. Представи си как я пренася през прага — неговата съпруга. Ще има и подаръци, джаспърс от приятелите на Джени, покъщнина… Сантарога се грижеше за хората си.

Това ще бъде един красив живот , помисли си той. Красив… красив… красив…

© 1968 Франк Хърбърт

© 1993 Станимир Йотов, превод от английски

Frank Herbert

The Santaroga Barrier, 1968

Сканиране: sir_Ivanhoe, 2008 г.

Разпознаване и редакция: NomaD, 2008 г.

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Издание:

Издателство „Полюси“, 1993

Поредица: „Science Fiction“ №5

Превод от английски: Станимир Йотов

Редактор: Георги Рондолиев

Библиотечно оформление: Брайко Брайков

Американска, I издание

Формат: 84×108/32

Предпечат: СД „Юниверс-Петрови“

Печат и подвързия: ДФ „Абагар“, Ямбол

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9255]

Последна редакция: 2008-09-27 20:27:32

Sequoia gigantea — Дърво, достигащо до 150 м. — Б.пр.

„Блу ю“ — „Синята овца“ (англ.) — Б.пр.

deja vu — Усещане, че си спомняш събитие или сцена, които не си преживял или виждал преди. (фр.) — Б.пр.

Weltanschauung — Светоглед (нем.) — Б.пр.