Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Гарити задаваше сънливите си, неумели и безполезни въпроси.

— Вие веднага ли изтичахте до доктор Дасен?

— Да, сър. Той беше много болен и слаб. Страхувах се, че може да се опита да стане от стола и да падне сам.

— А доктор Пиаже?

Само сантарогийците в това помещение съзнават нещата в пълнота, помисли си Дасен. Дойде му на ум, че колкото повече разширяваш обсега на съзнанието си, толкова по-голямо става и съдържанието на подсъзнателното — естествен процес на уравновесяване. Това навярно беше източникът на съвместната сила на Сантарога, разбира се — обща основа, към която всяка отделна част трябваше да се приспособи.

— Доктор Дасен — рече съдебният следовател.

Те накараха Дасен да се закълне. Очите в стаята се обърнаха към него. Тревожеха го единствено очите на Гарити — забулени, далечни, прикрити, очи на външен човек.

— Видяхте ли доктор Селадор да пада?

— Аз… господин Бурдо ме извика. Когато се обърнах, видях краката на Селадор да изчезват през парапета.

— Краката му?

— Това е всичко, което видях.

Дасен затвори очи, припомняйки си този миг на смразяващ ужас. Стори му се, че гледа през тунел, в чийто далечен край се виждаха само тези два крака. Злополука — ужасна злополука. Отвори очи и картината изчезна, преди паметта да възпроизведе онзи отдалечаващ се вопъл и заключителното безвъзвратно тупване.

— Отдавна ли познавахте доктор Селадор?

— Той беше… да. — Накъде биеше Гарити изпод тези забулени очи?

Гарити извади лист хартия от чантата на масата, погледна го и каза:

— Разполагам със страница от дневника на доктор Селадор. Тя ми беше предоставена от съпругата му. Един от пасажите ме заинтригува. Ще ви го прочета…

— Свързано ли е това със случая? — попита съдебният следовател Кос.

— Може би не, сър — рече Гарити. — А може би да. Бих искал да науча мнението на доктор Дасен. В края на краищата ние се опитваме да достигнем до истината за тази ужасна трагедия.

— Може ли да видя този пасаж? — любезно попита заместник прокурорът Суортаут Нис.

— Разбира се.

Нис взе страницата и я прочете.

Какво пише там , питаше се Дасен. Какво беше написал Селадор, че жена му да го изпрати на държавния агент? Затова ли Гарити беше тук?

Нис върна листа хартия на Гарити.

— Като се има предвид, че доктор Селадор е бил психиатър, този пасаж може да има много тълкувания. Не виждам никаква причина защо доктор Дасен да не получи възможността да хвърли светлина върху него… ако е в състояние.

— Може ли да видя това? — попита съдебният следовател.

Гарити се изправи, подаде листа на Кос и зачака, докато го прочете.

— Много добре — рече Кос, връщайки страницата на Гарити. — Вероятно подчертаният от вас с червен молив пасаж е онова, което ни касае. Можете да разпитате свидетеля за него, ако желаете.

Гарити се обърна към Дасен, държейки сковано страницата пред себе си. Хвърляйки поглед от време на време към страницата, той прочете следното:

„Дасен — опасен инструмент за този проект. Те трябва да бъдат предупредени.“

Гарити наведе листа.

— Какъв проект, доктор Дасен?

В помещението настъпи тишина подобна на гъста мъгла.

— Аз… кога е писал това?

— Според съпругата му доктор Селадор е написал това приблизително преди месец. Повтарям — какъв проект?

Дасен започна да рови из паметта си. Проект… опасен?

— Всъщност… единственият проект… — Той поклати глава. В този пасаж нямаше никакъв смисъл.

— Защо дойдохте в Сантарога, доктор Дасен?

— Защо? Годеницата ми живее тук.

— Годеницата ви…

— Племенницата ми, Джени Сордж — намеси се Пиаже.

Гарити погледна Пиаже, който сега седеше на първата редица столове и после отново Дасен.

— Не дойдохте ли тук, за да правите пазарно проучване?

— О, това ли било — да. Но не виждам как бих могъл да бъда опасен за този… — Дасен се поколеба, изчаквайки подходящия момент, — освен ако не се е страхувал, че умът ми ще бъде прекалено много заангажиран с други неща.

През помещението премина шумолене и тих смях. Съдебният следовател чукна с молива си и рече:

— Напомням ви, че случаят е сериозен. Загина човек.

Настъпи тишина.

Гарити погледна още веднъж страницата в ръката си. Листът сякаш беше станал по-тежък и тегнеше надолу.

— Какво друго пише в тази страница от дневника? — попита Дасен. — То не обяснява ли…

— Кои са тези, които е трябвало да бъдат предупредени? — запита Гарити.