Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Не — рече Дасен. — Нещата не са толкова прости.

— Аха! Говориш като човек, който е разкрил тайната им. Добре, Джилбърт, за какво става дума?

Дасен почувства, че в него се е вкопчил вампирът на дълга. Той щеше да изпие кръвта му. Селадор щеше да се нахрани с нея. Дасен завъртя глава.

— Зле ли ти е Джилбърт? Уморявам ли те?

— Не. Ако мисля бавно… Докторе, ти трябва да разбереш, аз…

— Имаш ли някакви бележки, Джилбърт? Може би ще мога да прочета доклада ти и…

— Не… пожарът.

— А, да. Докторът, този Пиаже, спомена нещо, че колата ти била изгоряла. Всичко е било унищожено, предполагам?

— Да.

— Добре, Джилбърт, ще трябва да ни дадеш информацията устно. Разполагаш ли с нещо, което може да ни послужи, за да се справим с тези хора?

Дасен си помисли за оранжериите — детския труд. Помисли си за малцината статистически сантарогийци, разрушени от джаспърс. Помисли си за наркотичното въздействие на продуктите, съдържащи джаспърс. Всичко това можеше да доведе до унищожаването на Сантарога.

— Трябва да има нещо — каза Селадор. — Ти издържа много повече от останалите. Очевидно тук си имал някаква свобода на действие. Сигурен съм, че си открил нещо.

Издържал съм много повече от останалите , помисли си Дасен.

Тази фраза разбули истината. Дасен си представи разговорите, довели до избирането му за този проект и ги видя в съзнанието си, сякаш лично беше участвал в тях. „Дасен има познати в долината — момиче. Може би това е нещото, от което се нуждаем. Това определено ни дава основание да се надяваме, че той ще издържи повече от другите.“

Беше сигурен, че са си говорили нещо такова. Имаше нещо безсърдечно в това и то го отблъсна.

— Повече от двама ли бяха? — попита той.

— Двама? Какви двама, Джилбърт?

— Двама агенти… преди мен?

— Не разбирам накъде…

— Повече от двама ли бяха?

— Е добре… ти си много проницателен, Джилбърт. Да, не бяха само двама. Мисля, че бяха осем или девет.

— Защо…

— Защо не ти казахме? Искахме да те накараме да бъдеш предпазлив, но не виждахме никаква причина да те плашим.

— Но вие сте предполагали, че те са били убити тук… от сантарогийци?

— Всичко беше изключително мистериозно, Джилбърт. Изобщо не бяхме сигурни. — Той се втренчи в Дасен. Очите му бяха широко отворени и изучаващи. — Значи така, а? Убийство. В опасност ли сме в момента? У теб ли е оръжието, което ти…

— Де да беше толкова просто — рече Дасен.

— За бога, Джилбърт, за какво става дума? Трябва да си открил нещо. Възлагах такива големи надежди на теб.

Възлагал големи надежди на мен , помисли си Дасен. Тази фраза му помогна отново да надникне в тайните разговори. Как беше възможно Селадор да е толкова прозрачен? Дасен установи, че се изумява от плиткоумието на този човек. Какво беше станало с всемогъщият психоаналитик? Как е възможно да настъпи толкова дълбока промяна?

— Ти… и хората ти просто ме използвахте — рече Дасен. Докато говореше, си спомни за обвинението на Ол Мардън. Мардън бе разбрал това… да.

— Но, Джилбърт, не трябва да гледаш така на нещата. Ами тъкмо когато тръгвах насам, Майер Дейвидсън ме разпитваше за теб. Нали си спомняш Дейвидсън, агентът на инвестиционната корпорация, стояща зад веригата магазини. Той много те беше харесал, Джилбърт. Каза ми, че мисли да те вземе в неговия екип.

Дасен се втренчи в Селадор. Не беше възможно да говори сериозно.

— Това би било голям напредък за теб, Джилбърт.

Дасен подтисна желанието си да се изсмее. Имаше особеното усещане, че е откъснат от миналото си и по този начин може да разгледа една псевдоличност, едно неудачно създание, което беше самият той. Другият Дасен би подскочил от радост при такова предложение. Новият Дасен видя зад него истинското мнение на Селадор и приятелите му за самия него: „този полезен, но не особено умен човек, Джилбърт Дасен.“

— Разгледа ли Сантарога? — попита Дасен. Чудеше се дали Селадор е видял автокъщата на Клара Шелър и обявите по витрините.

— Поразходих се малко с колата тази сутрин, докато чаках времето за свиждане — отвърна Селадор.

— Какво мислиш за мястото?

— Откровеното ми мнение ли? Доста странен градец. Когато питах местните хора за посоките, езикът им ми се стори толкова груб и… особен. Въобще не прилича… ами, това не е никакъв английски, разбира се, пълно е с американизми, но…

— Езикът им е същия като сиренето им — рече Дасен. — Остър и със силно ухание.

— Остър! Добре намерена дума.