Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Общност от личности, не би ли казал? — попита Дасен.

— Може би… но до известна степен си приличат. Кажи ми, Джилбърт, това има ли нещо общо с причината, поради която беше изпратен тук?

— Това?

— Тези въпроси. Трябва да ти кажа, че говориш като… ами, да ме вземат дяволите, ако не говориш като местен. — Тъмните му устни се отвориха в неискрен смях. — Местен ли си станал?

Въпросът произнесен с оттрениран оксфордски акцент заедно със смуглото източно лице се сториха на Дасен крайно забавни. Точно Селадор! Да зададе такъв въпрос.

Дасен не удържа смеха си.

Селадор изтълкува това погрешно.

— Добре — рече той, — надявам се, че не си ти.

— При хората човечността трябва да бъде от първостепенен интерес — каза Дасен.

Селадор отново не го разбра.

— Аха, и ти си ги проучил, използвайки уменията си на отличен психолог. Хубаво. Добре тогава — кажи го по свой начин.

— Ще го кажа по друг начин — рече Дасен. — За да имаш свобода, ти трябва да знаеш как да я употребиш. Има определена възможност, някои хора да преследват свободата по такъв начин, че да се превърнат в роби на свободата.

— Това звучи много философски, така си е — каза Селадор. — Как обаче да го приложим, че справедливостта да възтържествува за спонсорите ни?

— Справедливостта?

— Разбира се, справедливостта. Те били примамени в долината и после ги измамили. Похарчили огромни суми, но не получили каквито и да е било приходи. Те не са хора, които биха преглътнали това лесно.

— Примамени? — попита Дасен. — Никой не е искал да им продава, сигурен съм. Как са били примамени? И що се отнася до това, как са получили правото да вземат под наем…

— Това не е важно, Джилбърт.

— Напротив, важно е. Как са получили правото да ползват земя в Сантарога?

Селадор въздъхна.

— Добре. Щом настояваш. Те организирали търг за някаква излишна държавна земя и започнали наддаванията…

— Търг, за който са били убедени, че няма да има кой да се състезава с тях — рече Дасен и се засмя тихо. — Били ли са направили пазарно проучване?

— Имали са добра идея за това колко много хора живеят тук.

— Но какви хора?

— Какво се опитваш да кажеш, Джилбърт?

— Сантарога прилича много на гръцки полис — каза Дасен. — Това е общност от личности, а не колектив. Сантарогийците не са мравуняк, подчинил съществуването си на храната и разни други щуротии. Това е полис , съобразен да посрещне нуждите на хората. Човешките същества са тяхна основна грижа. А що се отнася до справедливостта за…

— Джилбърт, говориш много странни неща.

— Чуй ме, моля те, докторе.

— Много добре, но се надявам, че в думите ти ще има някакъв смисъл, когато говориш за… за…

— Справедливост — рече Дасен. — Споменатите от теб спонсори и контролираното от тях правителство се интересуват от справедливостта по-малко, отколкото от обществения ред. Те са осакатили въображението в следствие на прекалено дългото и прекалено интимно свързване с една враснала система от самоувековечаващи се прецеденти. Искаш ли да научиш как изглеждат те и машинациите им в очите на сантарогийците?

— Нека ти напомня, Джилбърт, това е една от причините, поради които си изпратен тук.

Дасен се усмихна. Обвинителният тон на Селадор не извика у него чувство за вина.

— Груба сила — каза Дасен. — Така изглежда външният свят в очите на сантарогийците. Царството на грубата сила. Парите и грубата сила са завладяли там всичко.

— Външен свят — рече Селадор. — Какъв интересен нюанс придаваш на тези интересни думи.

— Грубата сила е движение без водач — каза Дасен. — Тя ще се развилнее и ще се самоунищожи заедно с всичко наоколо. Това е цивилизация на бойните полета. Те си имат специални имена: пазар, търговия, съд, избори, сенат, аукцион, стачка. Това не може да бъде оспорено, защото във всяка една от тези области може да се прибегне до всичко — от думи до оръжия.

— Убеден съм, че ти защитаваш тези сантарогийски негодници — рече Селадор.

— Разбира се, че ги защитавам! Тук очите ми се отвориха, казвам ти. Аз издържах повече от другите, нали така. Ти възлагаше такива големи надежди на мен! Как можеш да бъдеш чак толкова прозрачен?

— Виж какво ще ти кажа, Джилбърт! — Селадор се изправи и го погледна гневно отгоре надолу.

— Знаеш ли какво ме поразява, какво наистина ме поразява? — попита Дасен. — Справедливост! Всички вие сте се впрегнали да забулите измамите си с приказки за справедливост и законност! Вие ми давате…