Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Дасен поклати глава.

— Не зная… освен ако не става дума за хората, които ни наеха за пазарното проучване.

— Вие направихте ли такова проучване?

— Ще го завърша веднага щом бъда достатъчно добре, за да ме изпишат от болницата.

— Нараняванията ви — рече Гарити с нотка на гняв в гласа си. — Беше споменато нещо за изгаряния. Въобще не ми е ясно за…

— Един момент, моля — каза съдебният следовател. — Нараняванията на доктор Дасен не са предмет на обсъждане тук, освен доколкото са предопределили присъствието му на определено място в определено време. Имаме свидетелски показания, че той е бил много отпаднал и че доктор Селадор е извел доктор Дасен с инвалидния стол на терасата.

— Колко отпаднал? — попита Гарити. — И колко опасен?

Съдебният следовател въздъхна, погледна Пиаже, Дасен и после отново Гарити.

— Фактите, свързани с нараняванията на доктор Дасен са известни на всички в Сантарога, господин Гарити. Имало е повече от дузина свидетели. Той е получил тежки обгаряния, докато е спасявал човешки живот. Доктор Дасен е нещо като герой в Сантарога.

— О! — Гарити седна отново на масата и сложи страницата от дневника на Селадор в чантата си. Беше очевидно, че е ядосан и объркан.

— Допускам значително несъблюдаване на установените норми за подобно следствие — каза Кос. — Доктор Дасен попита за контекста на този пасаж. Признавам, че не открих никакъв смисъл в прочетеното, може би… — Съдебният следовател остави въпросът си недоизказан с поглед насочен към Гарити.

— От моята служба можем да добавим малко — рече специалният агент. — Има някаква цифра, която очевидно означава брой на население. На един друг ред… — Той вдигна страницата. — „Петролна компания, проверена. Отрицателно.“ И още едно доста загадъчно нещо: „Никакви душевни заболявания.“ Като изключим отнасящата се до доктор Дасен информация…

— А останалата част от дневника? — попита съдебният следовател. — Издири ли го вашата служба?

— За съжаление госпожа Селадор казва, че се е подчинила на желанието на съпруга си след смъртта му да изгори неговия дневник. Тя твърди, че той е съдържал поверителна информация за случаи на заболявания. Била запазила само изпратената до нас страница… — Гарити сви рамене.

— Боя се, че единственият човек, който може да изясни въпроса, вече не е сред живите — каза съдебният следовател. — Но ако този дневник е съдържал медицински данни, свързани с психиатричната практика на доктор Селадор, тогава може да се окаже, че въпросният пасаж има лесно и съвсем невинно обяснение. От гледна точка на психиатрията думата опасен може да има много тълкувания. Дори може да излезе, че вярното обяснение е именно това на доктор Дасен.

Гарити кимна.

— Имате ли още въпроси? — попита съдебният следовател.

— Да, още един. — Гарити погледна Дасен прикрито и неуверено. — Бяхте ли приятели с доктор Селадор?

Дасен преглътна.

— Той беше… мой учител… мой приятел. Можете да попитате който и да е в Бъркли.

Върху лицето на Гарити се появи разстроено и озадачено изражение.

Той знае, помисли си Дасен. И веднага се попита какво би могъл да знае Гарити. Нямаше какво да се знае. Това беше злополука. Може би е знаел за подозренията на Селадор относно Сантарога. Но това е глупаво… освен ако и Гарити не е един от агентите, които се бъркат в неща, дето не са им работа.

Дасен гледаше вторачено в Гарити, погледът му се замъгли и лицето на специалния агент се превърна в мъртвешки череп. Илюзията изчезна, когато Гарити поклати глава, пъхвайки страницата от дневника на Селадор в чантата си. На лицето му се появи печална усмивка. Той погледна съдебния следовател и сви рамене.

— Нещо забавно ли намирате, господин Гарити? — попита съдебният следовател.

Усмивката изчезна.

— Не, сър. Е… понякога мислите ми се отклоняват. Очевидно съм позволил тази нещастна жена, госпожа Селадор, да ме изпрати за зелен хайвер.

Специалният агент седна и каза:

— Нямам повече въпроси, сър.

Изведнъж Дасен разбра истината. Гарити се беше уплашил от мислите си. Той беше заподозрял, че тук в Сантарога има някакъв широкомащабен заговор. Но беше решил, че това е прекалено фантастично и за това се бе усмихнал.

Съдебният следовател приключваше разпита. Следваше кратко обобщение на фактите, упоменаване на кървави патологични подробности — „тежки наранявания по главата, моментална смърт“ — уточняване, че официалното следствие ще бъде насрочено за някаква бъдеща дата. Би ли желал господин Гарити да присъства на него? Господин Гарити отговори, че не възнамерявал.