Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

В този момент Дасен се сети, че пред Гарити беше изиграно едно представление, целта на което беше да го успокои. Спомни си за някои малки детайли от разговора между Пиаже и Гарити преди разпита, представляващи елементи от един по-голям модел. Те бяха учили заедно — навън! Разбира се — старите приятели Лари и Бил. Човек не подозира старите си приятели в конспирация. Логично.

В такъв случай всичко беше свършило — смърт при злополука, нещастен случай.

Гарити се ръкуваше със съдебния следовател Кос, а после и с Пиаже. Ще дойде ли Пиаже на юбилейната среща със съучениците си? Ако работата му позволи… но Гарити сигурно знае как стоят нещата с провинциалните лекари. Гарити разбираше.

— Това беше ужасно — рече Гарити.

Пиаже въздъхна.

— Да, ужасна трагедия.

Сега Гарити се намираше до вратата на фоайето. Зад него имаше групички от хора, чакащи за асансьора. Гласовете им звучаха като бръмчене. Гарити се обърна и на Дасен му се стори, че лицето му е гневно и замислено.

Пиаже се наведе над Дасен, скривайки вратата от погледа му.

— Това беше усилие за вас и сега искам малко да си починете — рече Пиаже. — След минутка Джени ще бъде при вас, но не ми се ще да остава тук твърде дълго.

Той се отмести встрани.

Вратата на фоайето беше отворена и там нямаше никой.

— Разбрахте ли? — попита Пиаже.

— Да… Джени идва.

Какъв беше този израз в очите на Гарити , питаше се Дасен. Един африкански дивак можеше да се взира по подобен начин в някой бляскав град на белите хора. Това беше поглед на странен… гневен… и разстроен човек. Ако Майер Дейвидсън и хората му изберяха Гарити за техен агент, той щеше да бъде опасен. Но още не беше дошло времето да се безпокои за такива неща… ако изобщо дойдеше. Много неща можеха да се случат на човек там навън, по широкия свят. Дасен го усещаше — Сантарога се готвеше да протегне ръката си навън.

Ето защо бях избран , помисли си той. И Бурдо… и останалите… които и да са те. Нападението е най-добрата защита.

Това беше една тревожна мисъл, която предизвика трепетна възбуда в стомаха и краката му.

Защо треперя , зачуди се той.

Опита се да си спомни мисълта, която го беше разтревожила и не успя. Това беше краткотрайно и незначително смущение, моментно вълнение на езерото, което иначе ставаше все по-спокойно и по-спокойно. Дасен се остави на усещането, че тихите зелени води го обгръщат отвсякъде. Постепенно осъзна, че е сам с Джени в стаята.

Тя беше като олицетворение на покоя: сини очи с весели бръчици по края и пълни усмихнати устни. Беше облечена в оранжева рокля, а тъмните й коси бяха хванати с оранжева панделка.

Джени остави един пакет на нощното му шкафче, наведе се над него и го целуна — устните й бяха топли и излъчваха спокойствие и взаимност. Тя се отдръпна, седна до него и взе ръката му.

Дасен си помисли, че Джени никога не беше изглеждала по-красива.

— Вуйчо Лари каза, че днес следобед трябва да почиваш, но до събота може и да те изпишат от болницата — рече тя.

Дасен се протегна и прокара пръсти през косите й — те бяха чувствени и гладки като коприна.

— Защо не се оженим в неделя? — попита той.

— О, скъпи…

Джени го целуна още веднъж, дръпна се и го погледна превзето.

— По-добре да не правя това отново. Ние не искаме да те преуморяваме. — Трапчинката се появи върху бузата й. — Предполагам, че искаш до неделя да бъдеш напълно възстановен и силен.

Дасен придърпа главата й до врата си и помилва косата й.

— Можем да се настаним в една от къщите на новия парцел — прошепна тя. — Ще бъдем близо до Кол и Уила. Скъпи, скъпи, толкова съм щастлива.

— Аз също.

Джени се зае да му описва къщата, поляната, гледката…

— Значи ти вече си избрала една от тях?

— Ходех там… и си мечтаех, надявах се…

Домът беше всичко, за което тя беше копняла — за всяка жена е важно да има подходящия дом, в който да започне живота си с мъжа, когото обича. Бъдещата им къща имаше дори голям гараж с помещение за работилница… и лаборатория.

Дасен си представи колата на Джърси Хофстедър в описания от нея гараж. Тази мисъл му донесе усещане за приемственост, в нея имаше нещо от тихото задоволство на селянина, очакващ сполука и богат гроздобер.

Погледът му се насочи към пакета, който Джени беше поставила на шкафчето.

— Какво има в този пакет?

— Пакет?

Тя вдигна глава и проследи погледа му.

— О, това ли. Изпраща го групата от кооперацията с пожелания за бързо оздравяване.