Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Дасен премигна и се опита да помръдне ръцете си. Не последва никакво движение. Той повдигна глава и погледна надолу към тялото си. Бяха го вързали здраво в усмирителна риза. Вонеше на дезинфектиращи вещества, на джаспърс, а имаше и още някаква миризма на вкиснато. Огледа се. Все още се намираше в изолационното отделение. Главата му падна обратно на възглавницата.

— Защо съм вързан така? — прошепна Дасен.

— Какво казахте, сър?

Дасен повтори въпроса си.

— Ами, доктор Джил, не искахме да се нараните сам.

— Кога… кога ще ме освободите?

— Доктор Лари каза да ви развържем веднага щом се събудите.

— Аз съм… буден.

— Знам това, сър. Просто… — Бурдо сви рамене и започна да разкопчава ремъците при ръкавите на усмирителната риза.

— Колко време? — прошепна Дасен.

— Колко време сте тук в това състояние?

Дасен кимна.

— Три пълни дни и още малко. Почти е обед.

Приспособленията за стягане бяха развързани. Бурдо помогна на Дасен да седне, освободи и гърба и махна усмирителната риза.

Дасен усещаше, че гърбът му е чувствителен. Навярно беше ожулен. Мускулите му реагираха, сякаш принадлежаха на някой друг. Това е едно изцяло ново тяло, помисли си Дасен.

Бурдо се приближи към него с бяла болнична престилка, облече му я и я върза на гърба.

— Искате ли сестрата да дойде да разтрие гърба ви? — попита той. — Имате няколко зачервени места, които не изглеждат добре.

— Не… благодаря.

Дасен вдигна една от чуждите ръце. Към лицето му се приближи една позната ръка. Това беше неговата собствена ръка. Нима е възможно това да е неговата ръка , чудеше се той, когато мускулите й принадлежаха на някой друг?

— Доктор Лари каза, че никой никога преди не е взимал толкова много джаспърс наведнъж — рече Бурдо. — Джаспърсът е хубаво нещо, сър, но всеки ще ви каже, че не може да се взима по много.

— А… Джени…

— Тя е добре, доктор Джил. Но се поболя от тревога по вас. И всички ние.

Дасен помести единия от чуждите крайници, а после другия, докато двата крака увиснаха от леглото. Погледна надолу към собствените си колене. Беше много странно.

— Вижте сега — рече Бурдо. — Най-добре е да лежите в леглото.

— Аз… аз.

— До банята ли искате да отидете? Най-добре да ви донеса подлогата.

— Не… аз… — Дасен поклати глава. Изведнъж той разбра какво не беше наред. Тялото беше гладно.

— Гладен — продума той.

— Добре, защо не казахте. Тук има храна, която ви очаква.

Бурдо взе една купа и я поднесе към Дасен. Обгърна го богатият аромат на джаспърс. Той се пресегна към купата, но Бурдо каза:

— Най-добре да ви нахраня аз, доктор Джил. Не изглеждате много стабилен.

Дасен седна търпеливо и се остави да го хранят. Чувстваше силата, натрупваща се в тялото му. Това тяло не му беше по мярка, реши той. То висеше свободно върху психиката му.

Запита се какво ли яде това тяло… в добавка към джаспърс, който го обграждаше и проникваше навсякъде в него. Овесена каша, подсказа езикът. Мед с джаспърс и крем с джаспърс.

— Имате посетител, който очаква да ви види — каза Бурдо, когато купата беше празна.

— Джени?

— Не… някой си доктор Селадор.

Селадор! Името експлодира в съзнанието му. Селадор му се беше доверил, той разчиташе на него.

Селадор беше изпратил по пощата пистолет.

— Чувствате ли се достатъчно добре, че да се срещнете с него? — попита Бурдо.

— Вие… няма да имате нищо против да се срещна с него? — каза Дасен.

— Против? Какво против да имам, сър?

Бурдо не беше човекът, който би имал нещо против, помисли си Дасен.

В този момент в Дасен се появи силното желание да отпрати Селадор. Толкова лесно беше това. Сантарога щеше да го предпази от всички Селадоровци по света. Достатъчно беше просто да помоли Бурдо да го отпрати.

— Аз… ъ-ъ, ще се срещна с него — рече Дасен и се огледа. — Бихте ли ми помогнали да облека някакъв халат и… има ли тук стол, който мога…

— Защо не използвате инвалидния стол, сър? Доктор Лари изпрати един за да ви послужи, когато се събудите. Мисълта му беше да не се напрягате. Не трябва да се уморявате, нали разбирате?

— Да… да, разбирам. Инвалиден стол.

Малко по-късно Дасен седеше на стола заедно със зле прилягащото си тяло. Бурдо беше отишъл да доведе Селадор, оставяйки стола в противоположния на вратата на фоайето край. Дасен се намираше срещу една двойна стъклена врата, водеща към тераса.

Стори му се, че са го изоставили безсърдечно на едно незащитено място, обхванат от ужасен страх и с оголена душа. Мисълта за срещата със Селадор го объркваше и предизвикваше у него особена уплаха. Селадор беше в състояние да открива преструвките и фалша. Човек не можеше да сложи никаква маска в негово присъствие. Той беше психоаналитикът на психоаналитиците.