Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Причините, както предполагахте, са неосъзнателни — каза Пиаже. — Но схемата на мотивацията…

— Значи Джени едновременно ме обича и ме мрази… като външен човек ?

— Разберете нещо, Джилбърт. Джени не е правила опит да ви стори нещо. Била е една сестра-стажантка, която…

— Джени сама ми каза, че тя е приготвила…

— Само в най-широк смисъл — рече Пиаже. — Джени е отишла в кухнята за диетична храна, поръчала ви е нещо и е наблюдавала как го приготвят. Но тя не е можела да следи всяко…

— И тази… тази омраза към външните хора — каза Дасен, — вие смятате, че това е причината, накарала някои от хората ви да се опитат да ме убият?

— Фактите говорят за това, Джилбърт.

Дасен го погледна втренчено. Пиаже вярваше в това — нямаше никакво съмнение.

— Значи, докато съм тук, просто трябва да се пазя от сантарогийците, които мразят външни хора — каза Дасен.

— Сега вече няма от какво да се страхувате въобще — рече Пиаже. — Вие вече не сте външен човек. Вие сте един от нас. И когато двамата с Джени се ожените…

— От всички глупости, които съм чувал — каза Дасен, — тази е най-голямата! Това… това хлапе, Пети, то просто искаше да ме прониже със стрелата, защото…

— То има патологичен страх от това да напусне долината и да замине да учи в колеж извън нея — рече Пиаже. — Пети, разбира се, ще го преодолее, но емоциите от детството имат по…

— Прахът за хлебарки в кафето — рече Дасен. — Това беше просто…

— Това е една много тъжна история — каза Пиаже. — В колежа тя се влюбила в едно момче, което не било от долината — точно както и Джени, бих добавил. Разликата е, че приятелят й я съблазнил и после я изоставил. Тя има дъщеря, която…

— Боже мой! Вие наистина вярвате в тези глупости — рече Дасен. Той се оттласна и се облегна на предната табла на леглото си, гледайки ядосано към Пиаже.

— Джилбърт, много по-лесно ми е да повярвам в това, отколкото в налудничавата ти теория, че цяла Сантарога е предприела съгласувано нападение срещу теб. В края на краищата вие сам трябва да разберете…

— Разбира се — рече Дасен. — Искам да изясните инцидента на моста. Искам да разбера как…

— Това е най-лесно за обяснение — каза Пиаже. — Въпросният млад мъж беше влюбен в Джени, преди да се появите на сцената.

— Значи той просто е изчакал момента, когато…

— Всичко е било на несъзнателно ниво, Джилбърт, уверявам ви в това.

Дасен само го погледна втренчено. Структурата на построената от Пиаже теория му заприлича на дърво. То беше като дървото от съня му. Могъщ ствол, издигащ се към дневната светлина — съзнанието. Корените растяха долу в мрака. Клоните се издаваха настрани и се люлееха, разпръсквайки листа и плодове. Това беше една логична структура, въпреки цялата й погрешност.

Дасен разбра, че дървото не може да бъде повалено. То беше твърде солидно. А броят им в гората на Сантарога беше прекалено голям. „Това е дърво, нали разбираш? Не прилича ли на всички останали?“

— Смятам, че когато намериш време да помислиш — каза Пиаже, — ти ще разбереш истината за онова…

— О, без съмнение — рече Дасен.

— Аз ще… ъ-ъ… ще ви изпратя още прясно сирене — каза Пиаже. — От специалните запаси.

— Направете го.

— Разбирам напълно — рече Пиаже. — В момента си мислите, че сте много циничен и умен. Но по-късно ще промените мнението си. — Той излезе от стаята.

Дасен остана втренчен в затворената врата дълго след като Пиаже си беше отишъл. Докторът не можеше да разбере това и никога нямаше да бъде способен да го разбере. Нито един сантарогиец не би могъл. Дори и Джени, независимо от изострената й от любовта чувствителност. Обяснението на Пиаже беше твърде лесно за възприемане. То щеше да бъде официалната линия.

Трябва да се махна от тази смахната долина , помисли си Дасен.

Той тъкмо се измъкна от леглото, когато една гологлава, топчеста и млада сестра-стажантка влезе в стаята с поднос в ръката.

— О, вие сте станал — рече тя. — Това е добре.

Тя премести стария поднос от шкафчето на стола и сложи новия на мястото на стария.

— Само ще пооправя малко леглото ви, докато сте станал — каза тя.

Дасен стоеше настрани, докато тя се суетеше около леглото. Малко по-късно сестрата си тръгна, отнасяйки стария поднос със себе си.

Той погледна донесеното от нея — златист резен сирене, бисквити, чаша и бутилка бира с джаспърс.

В пристъп на гняв Дасен запрати сиренето в стената. Стоеше втренчен в мръсотията пред себе си, когато усети върху езика си успокояващ вкус и това го накара да се осъзнае, че изблизва от пръстите си полепналите трошици сирене.