Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Как е попаднала отровата в храната? — запита Дасен.

— Една от сестрите се объркала, че това е кутия с МСГ. Тя…

— Но как е попаднала в кухнята?

— Още не сме разбрали. Няма съмнение, че това е някаква глупава случайност.

— Няма съмнение — промърмори Дасен.

— Добре, изяжте сиренето и си починете — каза тя. — Ако имате нужда от нещо, звъннете.

Дасен погледна златистата бучка сирене. Уханието на джаспърс дразнеше обонянието му. Той отчупи с пръсти едно малко парченце и го сложи на езика си. Сетивата му се разбудиха. Без това да беше продиктувано от съзнателната му воля, той сложи парчето върху устата си и го глътна: превъзходен успокояващ вкус. Умът му рязко се проясни и оживи.

Каквото и да става , помисли си Дасен, светът трябва да научи за това вещество.

Измъкна се от леглото и се изправи. Челото му затуптя от болка. Затвори очи, усети, че му се вие свят и се подпря на леглото.

Световъртежът премина.

Върху подноса имаше нож. Той отряза едно парче от златистото блокче и спря ръката си, която го поднасяше към устата му.

Тялото прави това , помисли си той. Чувстваше, че организмът му иска още и си обеща да си го позволи… но по-късно. Първо, лабораторията.

Вътре намери каквото очакваше: не беше много, но стигаше. Имаше хубава центрофуга, микротом, микроскоп за двете очи с контролируемо осветление, газова горелка, редици с чисти епруветки — всички инструменти и езотерични пособия на бранша.

Дасен намери съд със стерилна вода и още един с алкохол и сложи парченца от сиренето в направения от него разтвор. После нагря една колба, приготви предметното стъкло и разгледа материала под микроскопа.

Пред очите му се появи нишковидна обточена структура. Засилвайки увеличението, нишките се превърнаха в удължени спирали, очертаващи се върху основния материал.

Дасен се отпусна на стола озадачен. Нишките приличаха на гъбовиден мицелий. Това потвърждаваше първоначалното му предположение. Той имаше работа с някакъв вид гъбички.

Но кой все пак беше активният елемент?

Дасен затвори очи за да помисли и установи, че трепери от умора.

Работѝ спокойно , каза си той. Ти не си специалист.

Някои от експериментите изискваха време, за да узреят, помисли си Дасен. Могат и да почакат. Добра се до леглото и се просна върху одеялата. Лявата му ръка се пресегна към сиренето и отчупи едно парче.

После усети как го поглъща. Погледна ронливите петънца по пръстите си, изтри ги и почувства гладката и мазна повърхност на кожата си. По тялото му се разливаше възхитително доволство.

Тялото ми направи това , помисли си Дасен. Тялото го направи само̀. Възможно ли беше да излезе навън и да убие човек? Много вероятно.

Усети сънят да лъкатуши през съзнанието му. Тялото се нуждаеше от сън. Тялото щеше да спи.

Но умът му роди сън — дървета, извисяващи се в гигантски ръст, докато ги наблюдаваше. Те се издигаха с шеметна жизненост. Клоните им се издължиха, обкичени с листа и плодове. Всички те бяха огрени от слънце с цвят на златисто сирене.

Когато се събуди, слънцето залязваше, горейки в оранжев блясък. Лежеше с глава, извърната към прозореца и гледаше пламтящото небе. Беше завладян от омая, близка до древния култ към слънцето. Корабът на живота се носеше към всекидневната си почивка. Скоро стоманеният мрак щеше да предяви правата си над земята.

Дасен чу зад себе си изщракване. Стаята бе огряна от изкуствена светлина. Обърна се и магията бе разрушена.

Джени стоеше в стаята точно до вратата. Беше облечена в дълга зелена роба, достигаща почти до глезените й. Краката й бяха обути в чехли.

— Време е да се събуждаш — рече тя.

Дасен се вторачи в нея все едно, че беше видял непознат. Това беше същата Джени, която обичаше — дълга черна коса, хваната с червена панделка, пълни леко отворени уста, трапчинка на бузата, но в сините й очи имаше нещо плахо. От нея се излъчваше спокойствието на богиня.

Нещо извечно, идващо от миналото, раздвижи тялото й, когато тя пристъпи напред.

Побиха го тръпки от страх. Това беше страхът, който древният грък може би беше изпитвал пред Делфийската пророчица. Тя беше красива… и смъртоносна.

— Няма ли да ме попиташ как съм? — запита тя.

— Виждам, че си добре — отговори той.

Джени направи още една крачка към него и рече:

— Клара докара колата на Джърси Хофстедър и ти я остави. Долу в гаража е.

Дасен си помисли за красиво изработената кола — още една играчка, целта на която беше да го привлече.