Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Каквото и да правите с мен, вие няма да ме спрете, нали? — попита Дасен. — Вие непрекъснато ме преследвате…

— Кой ви преследва? — попита Пиаже. — Не сте ли вие човекът, който упражнява най-голямо…

— По дяволите! Престанете!

Пиаже го погледна мълчаливо.

— Айнщайн — промърмори Дасен. — Относителност… абсолютното… интелектуална енергия… феноменално… — Той прекъсна изброяването си — умът му беше започнал да работи със скорост, подобна на онази, когато решаваше дали да прелети над дупката в моста.

Шеметна скорост , помисли си Дасен. Като лов на подводници — в мозъка. Въпросът се свеждаше до това колко единици за претърсване можеш да приведеш в действие и колко бързо те могат да се движат.

Усещането си отиде толкова бързо, колкото и беше дошло. Но никога през живота си Дасен не се беше чувствал толкова разтърсен. Тази способност не беше предизвикана от някаква непосредствена опасност… не и този път.

Тесни пътеки , помисли си той. После вдигна учудено очи към Пиаже. В тези думи имаше нещо повече от буквалното им значение. Дали това не беше сантарогийският начин на мислене? Дасен поклати глава. Струваше му се, че това е невъзможно… или малко вероятно.

— Може ли да доразвия тезата си? — попита Пиаже.

Дасен кимна.

— Сигурно сте забелязал прямия начин, по който поднасяме относителните си истини с оглед на някакви продажби — рече Пиаже. — Условното мислене отхвърля всякакъв друг подход. Следователно взаимното уважение е присъщо на условното мислене. Съпоставете това с пазарния подход на онези, които ви изпратиха да ни шпионирате. Те…

— Колко бързо можете да мислите? — попита Дасен.

— Бързо? — Пиаже сви рамене. — Колкото е необходимо.

Колкото е необходимо , помисли си Дасен.

— Може ли да продължа? — попита Пиаже.

Дасен отново кимна.

— Забелязано е — рече Пиаже, — че периодите на върхово натоварване на каналите съвпадат с прекъсването на телевизионния сигнал — това е елементарен факт, който можете да установите без големи усилия. Но благодарение на този прост факт твърде лесно могат да бъдат поставени разходомери в каналите, които да установят броя на работещите приемници за даден момент доста точно. Изобщо не се съмнявам, че това вече е направено. То е толкова очевидно. Помислете сега за манталитета на онези хора, които са способни да направят такова нещо с ближните си и го сравнете с онези, които не са.

Дасен се покашля. Значи това беше истинското обвинение на Сантарога срещу външния свят. Как използваш хората? С достойнство? Или следиш основните им функции с оглед на личните си цели? Външният свят все повече и повече започваше да му изглежда като място на дразнеща празнота и скалъпено ласкателство.

Аз наистина започвам да мисля като сантарогиец , реши Дасен. В тази мисъл се прокрадна тържеството на победата. Това беше част от първоначалния му план за работата му тук.

— Не е чудно — рече Пиаже — да открием, че един стопроцентов военен закон се прилага в рекламната дейност и политиката, които са просто друг вид война, нали така. И прехвърлянето от една област в друга става без никакъв проблем. При всяка една от тях има способи за съсредоточаване на силите и изобличаване на врага. Диференциалната математика и прогнозите също вършат добра работа, независимо за какво бойно поле става дума.

Армии , мислеше си Дасен. Беше се втренчил в движещите се устни на Пиаже. Изведнъж му стана чудно как разговорът им се беше отклонил в толкова различна област. Умишлено ли беше направил това Пиаже? Те говореха за слабото място на Сантарога, за страховете и…

— Накарахте ме да се позамисля — рече Пиаже. — Ще ви изоставя за известно време и ще видя дали мога да стигна до нещо конструктивно. До възглавницата ви има звънец. На този етаж няма сестри, но ако възникне нещо непредвидено, някоя от тях ще дойде достатъчно бързо. От време на време ще ви навестяват. Искате ли нещо за четене? Мога ли да ви изпратя нещо?

Нещо конструктивно , чудеше се Дасен. Какво има той предвид?

— Какво ще кажете за няколко броя от нашия местен вестник? — попита Пиаже.

— Малко листове за писма и писалка — рече Дасен. Той се поколеба и после каза: — Да, и вестниците.

— Много добре. Опитайте се да починете. Изглежда, че се възстановявате, но не трябва да се претоварвате.

Пиаже се обърна и излезе от стаята.

След малко в стаята влетя червенокоса сестра с купчина вестници, листове с редове и една от онези писалки, при които мастилото се спускаше по спирала. Тя ги сложи на нощното му шкафче и каза: