Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

В този миг Пиаже отново се превърна в сивата котка, която дебнеше птиците в градината, а Дасен беше все така сам и без хора, на които да се опре. Спомни си езерото, усещането за усещане, надникването в собственото му тяло, онова колективно знание за настроението на другите, споделянето.

Всичките разговори, които бе водил с Пиаже, сега се върнаха в паметта му за да бъдат претеглени и съпоставени. Почувства, че миг след миг всичките му преживявания в Сантарога се бяха наслагвали едно върху друго — чак до този момент.

— Ще ви дам още малко джаспърс — каза Пиаже. — Може би тогава…

— Предполагате, че имам пърхане зад очите ли? — попита Дасен.

Пиаже се усмихна.

— Сара не изменя на изразите от миналото — рече Пиаже, — когато още не бяхме систематизирали отношението си към джаспърс… и към външния свят. Но не се присмивайте на жената или на изразите й. Тя е простодушен и безхитростен човек.

— А аз не съм.

— Вие все още имате някои от предубежденията и предразсъдъците на „не хората“ — каза Пиаже.

— И освен това съм чул и научил прекалено много за вас, че да бъда пуснат да си тръгна — рече Дасен.

— Няма ли дори и да се опитате да станете? — попита Пиаже.

— Какво да стана? — Налудничавите и почти шизофренични приказки на Пиаже го вбесяваха. Говорене! Виждане!

— Само вие знаете това — отговори Пиаже.

— Какво да знам?

Пиаже просто го гледаше втренчено.

— Ще ви кажа каквото знам аз — рече Дасен. — Знам, че моето предложение ви ужасява. Вие не искате да узнаете как прахът за хлебарки на Вина е попаднал в кафето. Вие не искате да узнаете как Клара Шелър е отровила задушеното. Вие не искате да узнаете какво е накарало някого да ме бутне от плаващата скеля. Вие не искате да узнаете защо едно петнайсетгодишно момче бе решило да се опита да ме прониже със стрела. Вие не искате да узнаете защо Джени е сложила отрова в яйцата. Вие не искате да узнаете как една кола беше нагласена, че да ме смачка или как пикапът ми беше превърнат в бомба. Вие не искате да…

— Добре!

Пиаже разтърка брадичката си и се обърна.

— Казах ви, че можете да успеете — рече Дасен.

— Iti vuccati — промърмори Пиаже. — Казано е: „Всяка система или тълкувание стават погрешни, когато бъдат съпоставени с друга, по-сложна система.“ Чудя се дали това не е причината, поради която сте тук — да ни напомните, че не е възможно да има толкова категорично твърдение, което да не може да бъде оспорено.

Той се обърна и се втренчи в Дасен.

— За какво говорите? — попита Дасен. Изведнъж в гласа и поведението на Пиаже се беше появило някакво обезпокоително спокойствие.

— Вътрешното просветление на всички същества е заложено в Аза — рече Пиаже. — Азът, който не може да бъде изолиран, живее в паметта като възприемане на символи. Ние сме съзнаващи индивиди, доколкото проектираме Аза върху рецептивното съдържание на сетивата. Но понякога Азът може да бъде подведен — Азът на индивида или на общността. Чудя се…

— Престанете да отвличате вниманието ми с тези бомбастични речи — каза Дасен. — Вие се опитвате да смените темата и говорите празни…

— Празни… — рече Пиаже. — А, да. Думата „празно“ е доста подходяща за случая. Айнщайн не може да бъде вместен само в математиката. Всяко феноменално съществувание е преходно, относително. Отделните неща не са реални. Във всеки един миг те преминават в нещо друго.

Дасен се надигна в леглото. Беше ли откачил старият доктор?

— Самото действие не води до резултат — рече Пиаже. — Вие се опитвате да хванете абсолютното. Но да търсите нещо установено, означава, че си имате работа с лъжливо въображение. Вие се опитвате да извадите от водата нещо изплъзващо се. Двойствеността е заблуда.

Дасен завъртя глава. В думите му нямаше никакъв смисъл.

— Виждам, че сте объркан — рече Пиаже. — Всъщност вие не познавате собствената си интелектуална енергия. Вие вървите по тесни пътеки. Предлагам ви нови орбити на…

— Това е достатъчно — каза Дасен. В този момент си спомни за езерото, пресипналия женски глас: „Има само едно нещо, което можем да направим.“ И Джени: „И ние го правим.“

— Трябва да се приспособите към условно мислене — рече Пиаже. — По този начин ще можете да разберете относителното съществуване на Аза и да отразите относителната истина за онова, което възприемате. Вие сте способен да го постигнете. Виждам го. Вашата проницателност за актовете на насилие, които ви обграждат…