Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

Боб.

От отворената консерва го лъхна ухание на джаспърс. Погледна етикета: „Произведено в кооперация «Джаспърс»“. Беше написан търговският номер, датата на производство, сочеща миналата година и указание: „Забранено за продажба в други щати. Изложено 1964.“

Дасен се втренчи в консервата. Джаспърс? Не можеше да бъде. Джаспърс не можеше да издържа. Не можеше да бъде запазен от…

— Има ли нещо нередно? — попита Пиаже.

Дасен разгледа консервата: лъскав и блестящ етикет.

Жълтите букви гласяха: „Боб с месен сос и говеждо месо.“

Той пренебрегна примамливия аромат на консервата и надникна в кутията. Опита се да се сети дали при отварянето беше чул онова характерно свистене, издаващо, че консервата е била отваряна, но не можа да си спомни.

— Какво не е наред? — настоя Пиаже.

— Не може да има нищо нередно — рече Бурдо. — Всичко това е частно производство.

Дасен вдигна очи от кутията. Наистина, всички консерви носеха марката на кооперацията. Частно производство!

— Ето — рече Пиаже. Той взе консервата и лъжицата от ръцете на Дасен, опита една капка и се усмихна. После ги върна на Дасен, а той го пое механично.

— Тук всичко е наред — рече Пиаже.

— По-хубаво не може да бъде — обади се Бурдо. — Консервите са от магазина на Пит Маджа, направо от запасите на кооперацията.

— Това е джаспърс — дрезгаво рече Дасен.

— Разбира се, че е джаспърс — отвърна Пиаже. — Произведена е тук за местна консумация и е била оставена на склад в кооперацията, за да не загуби силата си. Но след като сте я отворил, няма да трае дълго и затова по-добре почвайте да ядете. Разполагате може би с пет-десет минути. — Той се засмя тихо. — Благодарете се, че сте тук. Ако бяхте навън и отворехте тази консерва, тя нямаше да трае повече от няколко секунди.

— Защо?

— Неблагоприятна среда — отвърна Пиаже. — Хайде, яжте. Видяхте, че си взех от нея и това не ми навреди.

Дасен опита малко от соса. Усети върху езика си нещо успокояващо, което след това се насочи към гърлото му. Беше вкусно. Гребна пълна лъжица, сложи я в устата си и преглътна.

Усети в стомаха си нещо като тупване — джаспърс.

Дасен се обърна с широко отворени очи към Бурдо и срещна пълния му с почуда поглед. Тъмнокафявите очи на негъра бяха изпъстрени с масленожълти точици и говореха за африкански магии.

Дасен насочи вниманието си към консервата и надникна в нея.

Тя беше празна.

Онова, което се беше случило, се повтори в съзнанието му по един особен начин — сякаш връщаше магнетофонна лента на бързи обороти, паметта му изкрещя: ръката му беше изчерпила съдържанието на консервата, движейки се като бутало. Спомняше си смътно как бе гълтал храната.

Сега разбра какво беше онова тупване. То бе отекнало в съзнанието му. Той вече не беше гладен.

Моето тяло направи това , помисли си Дасен. Беше учуден. Моето тяло направи това.

Пиаже издърпа кутията и лъжицата от покорните му пръсти. Бурдо му помогна да се върне на леглото си, дръпна завивките и ги пооправи.

Моето тяло направи това, мислеше си Дасен.

Нещо го беше тласнало към действие — знанието, че джаспърс губи качествата си… и съзнанието му се беше изключило.

— Така — рече Пиаже.

— Ами превръзките му? — попита Бурдо.

Пиаже провери превръзката на Дасен върху бузата му, наведе се за да я помирише и после се отдръпна.

— Може би тази вечер — каза той.

— Хванахте ме натясно, нали? — попита Дасен, гледайки втренчено към Пиаже.

— Ето го, пак започва — рече Бурдо.

— Уин — каза Пиаже. — Зная, че си имаш свои работи за вършене. Защо не се погрижиш за тях сега и да ме оставиш с Джилбърт? Ако можеш ела пак в шест часа.

Бурдо каза:

— Мога да извикам Уила и да я накарам…

— Не е необходимо да безпокоиш дъщеря си — рече Пиаже. — Тръгвай и…

— Ами ако…

— Няма никаква опасност — отвърна Пиаже.

— Щом казвате — рече Бурдо. Той тръгна към вратата на фоайето, спря се за малко, загледан в Дасен и после излезе.

— Какво не искате да чуе Уин? — попита Дасен.

— Ето го, пак започва — каза Пиаже, повтаряйки думите на Бурдо.

— Сигурно има нещо…

— Няма нищо, което Уин да не трябва да чуе!

— Все пак вие го изпратихте да ме наблюдава… защото е по-особен — каза Дасен. Той си пое дълбоко въздух, усещайки как сетивата му се избистрят и как умът му се прояснява. — Уин беше… безопасен за мен.

— Уин си има свой личен живот, в който вие се намесвате — рече Пиаже. — Той…