Франк Хърбърт - Бариерата Сантарога

— Искате ли да пооправим леглото ви?

— Не, благодаря.

Вниманието на Дасен беше привлечено от удивителната й прилика с Ол Мардън.

— Вие сте от семейство Мардън — рече той.

— Нещо друго? — попита тя и излезе.

А така, хванах я! , помисли си Дасен.

Той погледна купчината вестници и си спомни как бе обикалял Сантарога за да намери редакцията на вестника. Сега, когато бяха дошли толкова лесно при него, те вече не му изглеждаха така примамливи. Той се измъкна от леглото и откри, че слабостта в коленете му вече не беше толкова голяма.

Вниманието му беше привлечено от консервите.

Разрови се в кутията, намери консерва с ябълков сок и бързо го изпи, докато ухаеше още на джаспърс. Надяваше се, че храната ще му върне онази яснота и бързина на мисълта, която бе изпитал на моста и за кратко докато беше с Пиаже.

Ябълковият сок утоли глада му и остави в него някакво смътно безпокойство — нищо друго.

Дали въздействието намаляваше , питаше се той. Все по-големи ли трябваше да стават дозите при всеки следващ път? Дали просто не беше вече привикнал?

Може би беше лапнал въдицата?

Спомни си как Джени го молеше и убеждаваше. Гориво на съзнанието. Какво, за бога, беше открила Сантарога?

Дасен погледна към хълмовете, виждащи се между дърветата. Някъде под полезрението му гореше огън, над който се издигаше спираловидна нишка дим, изкачваща се над хребета. Втренчи се в дима, усещайки някакъв странен и натрапчив мистицизъм. Невидимият огън будеше у него дълбоко примитивно чувство. Пушекът изписваше призрачен подпис, нещо от собственото му генетическо минало. Не изпитваше никакъв страх. Вместо това сякаш се беше слял с някаква част от себе си, откъсната от него през детството.

Да се отблъснем към повърхността на детството, помисли си той.

Тогава разбра, че сантарогиецът не се беше откъснал от примитивното си минало. Той го съхраняваше в себе си под ципите на съзнанието си.

Докъде ще стигна с превръщането си в сантарогиец, преди да се върна обратно , чудеше се той. Аз имам дълг към Селадор и онези, които ме наеха. Кога да спра?

Мисълта да се върне във външния свят го изпълни с дълбоко отвращение. Усети в гърлото си непоносимо гадене, а слепоочията му започнаха болезнено да туптят. Замисли се за дразнещата празнота на външния свят — хаотични отломки от живот, съзнания с фалшиви кръпки, свят, почти лишен от всичко, което може да накара душата да се издигне и извиси.

Животът навън няма никакъв фундамент, мислеше си той, никаква опорна последователност, която да свърже частите в едно. Там имаше само повърхностни блестящи улици, осеяни с бляскави хипнотични табели и знаци, които отвличаха вниманието ти. А зад блясъка нямаше нищо друго, освен голите конструкции на стълбове и подпори… и разруха.

Не мога да се върна , помисли си той. После се добра до леглото си и легна напречно върху него. Моят дълг — трябва да се върна. Какво става с мен? Прекалено много ли чаках?

Излъга ли ме Пиаже за въздействието на джаспърс?

Дасен се обърна по гръб и сложи ръка върху очите си. Какъв беше химическият състав на джаспърс? Тук Селадор не можеше да му бъде от помощ; извън долината веществото се разпадаше.

Знаех това , мислеше си Дасен. Знаех го през цялото време.

Той свали ръката от очите си. Нямаше никакво съмнение какво прави в момента: бягаше от отговорност. Погледна вратите срещу себе си — кухня, лаборатория…

Въздишка повдигна гърдите му.

Сиренето щеше да бъде най-добрия носител, той знаеше това. В него джаспърс беше най-траен. Лабораторията… и малко сирене.

Натисна звънеца до предната табла на леглото.

Сепна се от глас, дошъл непосредствено иззад главата му:

— Незабавно ли да дойде при вас сестра?

Дасен се обърна и видя мрежата на говорител, вграден в стената.

— Бих искал… малко сирене с джаспърс — рече той.

— О… веднага, сър. — В този женски глас се долови радост, която говорителят не можа да скрие.

След малко червенокосата сестра, върху чието лице се виждаше генетическия отпечатък на Мардън, влезе с рамо напред в стаята, носейки поднос. Тя го остави върху купчината вестници, намираща се на шкафчето на Дасен.

— Ето ви и вас, докторе — рече тя. — Донесох ви и малко бисквити.

— Благодаря — отвърна Дасен.

Преди да излезе, момичето каза:

— Джени ще се зарадва да научи това.

— Джени будна ли е?

— О, да. Повечето от проблемите й бяха свързани с алергичната реакция на аконита. Ние изчистихме организма й от отровата и сега тя се възстановява много бързо. Иска да става. Това винаги е добър признак.