Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

„Това е неговият отговор на посланието ми…“ Лето обаче чакаше капанът да щракне. Не знаеше в какво се е забъркал, но не му се вярваше, че бъдещият император е дошъл просто за да го спаси. Родът Корино се славеше с не един и двама хитроумни интриганти…

— Атреидите винаги са избирали правия път — продължи още по-властно кронпринцът. — А младият Лето, когото виждаме пред нас, от първия ден на живота си е закърмен с тази родова нравственост. — Той дръпна ръката си от рамото му и пристъпи към масата на магистратите. — Убеден съм, че е невъзможно човек, потомък на такъв род, да обстреля умишлено тлейлаксианските кораби, както гласи обвинението. Такова деяние би обезсмислило всичко, в което атреидите вярват. Всяко противно твърдение е заблуда. А и моите Жрици на истината потвърдиха убеждението ми, след като говориха с Лето и неговите свидетели.

„Лъжа! Не съм говорил с нито една жрица на истината!“

— Но, Ваше императорско височество — обади се, видимо недоволен, съдията Прад Видал, а от гримасата черните му вежди надвиснаха над очите, — няма съмнение, че оръжията на неговата фрегата са използвани. Нима твърдите, че тлейлаксианските кораби са пострадали по същото време поради злополука? Такова съвпадение е невероятно…

Шадам сви рамене.

— Поне за мен обяснението на дук Лето Атреидски е напълно задоволително. И аз съм летял с орбитални бойни модули, за да се усъвършенствам в стрелба по учебни сонди. Нито един от фактите в следствието не е неопровержимо доказателство. Да, вероятно е имало злополука, но тя не е причинена от атреидите. Би трябвало да се дължи на някаква повреда.

— На два кораба едновременно ли?! — не скри жлъчта си Видал.

Засега Лето оставаше само ням участник в драмата. Шадам скоро щеше да поеме властта над Империята. Щом върховният повелител обявяваше безусловната си подкрепа за обвиняемия, би ли се осмелил някой от магистратите да заеме враждебна спрямо короната позиция? Последиците от подобно решение можеха да бъдат и сурови, и твърде дълготрайни…

„Всичко е политика, ежби за надмощие в Ландсрада, размяна на услуги… — Лето упорито се бореше със себе си, за да остане невъзмутим. — Истината изобщо не ги засяга.“ Дори отявлените врагове на династията Атреидес нямаше да рискуват с подобно предизвикателство срещу императора…

— Кой знае точно какво се е случило? — Шадам завъртя глава в знак, че става дума за дреболия. — Може би отломки от първия случаен взрив са повредили втория кораб.

Никой не би повярвал на скалъпената хипотеза дори за секунда, но кронпринцът сочеше на магистратите спасителния изход, хартиения мост, по който да преминат.

А те се впуснаха в нечути за останалите спорове. Неколцина явно се съгласиха, че версията е правдоподобна — защото искаха да нагодят фактите към нея, — но Видал не беше сред тях. От затруднението челото му се ороси с пот.

Лето погледна през рамо — говорителят на тлейлаксианците клатеше глава в мълчаливо неодобрение. В прекалено високото си кресло той приличаше на сърдито дете.

— Тук съм с правото и по задължението на ваш повелител — продължи Шадам, — за да се застъпя лично за моя изтъкнат братовчед дук Лето Атреидски. Настоявам категорично този процес да бъде прекратен и всички титли и владения да му бъдат възстановени незабавно. Ако се съобразите с молбата ми, от своя страна поемам задължението да изпратя при тлейлаксианските представители отговорни имперски дипломати. Надявам се те да ги убедят да се откажат от претенциите си и да не търсят никакво възмездие срещу династията Атреидес!

Кронпринцът се загледа втренчено в групата от Бене Тлейлакс и Лето долови, че той незнайно как е поставил натясно джуджетата. Личеше си, че са загубили надменността си.

— А ако тъжителите откажат? — не се сдържа Видал. Шадам се подсмихна.

— О, ще се съгласят. Аз дори съм готов да отворя императорската хазна за щедра… да речем, помощ за преодоляване на последиците от това случайно — отново подчертавам! — случайно произшествие. Мой дълг като ваш бъдещ повелител е да поддържам мира и реда навсякъде в Империята. Не бих позволил такава вражда да подрони съграденото от непрежалимия ми баща по време на дългото му царуване!

Лето съзря в очите на говорещия искрица страх въпреки безпрекословния му тон. Кронпринцът мълчаливо му нареждаше да си затваря устата и той се подчини, но любопитството му се разгоря още по-силно от неизвестните тревожни сигнали, които бе включил със загадъчното си послание.