Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Озърна се към главния вход — оттам идваше кронпринцът Шадам, наконтен в алено-златните кожи и сатен на династията Корино вместо в обичайната си сардаукарска униформа. Придружаваха го стражи от елитните му части. Бъдещият император веднага прикова погледите на присъстващите. Четиримата тежко въоръжени мъже около него опипваха с погледи гъмжилото, всеки мускул в телата им преливаше от готовност да се развихрят.

Изпитанието чрез конфискация само по себе си беше рядка съдебна процедура в Ландсрада… но появата на новия падишах-император просто нямаше прецедент.

Шадам подмина Лето по прохода между редовете, без дори да го погледне. Сардаукарите се наредиха зад масата на обвиняемия и с това само засилиха опасенията на младия дук.

Лицето на кронпринца беше като изсечено от камък, ала горната му устна едва забележимо се кривеше. „Дали посланието ми го е оскърбило? — питаше се Лето. — Ще рискува ли да пренебрегне моя блъф? Ще ме смаже ли тук, пред целия Ландсрад? Кой би дръзнал да му се опълчи, ако реши да го стори?“

Шадам отметна глава, за да погледне съдиите, и започна:

— Преди началото на този процес желая да направя изявление. Имам ли разрешението на почитаемия съд?

Макар че изобщо не изпитваше симпатия към своя братовчед по майчина линия, Лето трябваше да признае, че днес той изглежда и величествен, и елегантен. За пръв път го видя като личност, а не просто като сянка на баща му Елруд. Трябваше да бъде коронован след два дни и веднага след това да се ожени за Анирул. Събития, които той самият май нямаше да доживее… Могъщото Сестринство бе дало подкрепата си за новия владетел още в началото на царуването му и всички Велики и Малки династии в Ландсрада разбираха, че трябва да застанат на негова страна.

„Чувства ли се заплашен от мен?“

Водещият процеса съдия се поклони и с доброжелателен жест изрази общото съгласие.

— Повелителю, вашето присъствие тук и интересът ви към делото са чест за нас. Разбира се, трибуналът на Ландсрада е готов да ви изслуша по всяко време. Моля ви, говорете.

Шадам посочи през рамо към масата на защитата.

— С разрешението на съда бих искал моя братовчед Лето Атреидски да застане до мен. Смятам да изразя мнението си за злонамерените обвинения срещу него и се надявам, че ще дам основание на почитаемите магистрати да не прахосват напразно скъпоценното си време.

Мислите на Лето се завъртяха като вихрушка, той се вторачи недоумяващо в Хауът, сякаш очакваше обяснение.

„Но какво прави Шадам? «Братовчед» ли? Както го каза, прозвуча едва ли не дружески… а никога не сме били близки.“ Лето беше само внук на една от дъщерите на Елруд, и то от втората му съпруга, а не от майката на кронпринца. Родословното дърво на Корино отдавна се бе преплело с династиите от Ландсрада. Такава роднинска връзка едва ли означаваше нещо за Шадам.

Старшият съдия кимна. Адвокатките седяха слисани от двете страни на Лето и не знаеха как да реагират. Той колебливо се изправи. Застана смирено на крачка вляво зад повикалия го. Бяха еднакви на ръст и видимо си приличаха, но дори по облеклото си стояха в двата края на социалната стълба. С грубите си рибарски дрехи Лето се чувстваше като прашинка, понесена от буря.

Успя да се поклони официално, преди Шадам да сложи ръка на рамото му.

— Чрез мен говори душата на рода Корино, кръвта на падишах-императорите — започна кронпринцът. — Подкрепят ме гласовете на всички мои прародители, които от дълбока древност са били свързани с рода Атреидес. Бащата на този мъж — дук Паулус Атреидски, се е сражавал храбро за Империята срещу бунтовниците на Еказ. Не ми е известно атреидската династия да е прибягвала до коварство и подлост и в битки, и в тежки мигове, още от героизма и саможертвата си на моста Хретгир по време на Бътлъровия джихад. Никога! Никой от тях не е бил страхлив убиец. Ще оспорите ли твърдението ми?

Очите му се присвиха и магистратите неловко се извърнаха. Шадам ги пронизваше с поглед един по един.

— Кой сред вас, познавайки историята на рода си, може да заяви чистосърдечно същото? Кой е равен на атреидите по неопетнена чест? Да си кажем откровено — малцина са способни да се сравнят с тях по благородство. — Помълча и остави тишината да натежи, нарушавана само от пукота на статичните заряди в зловещата тлейлаксианска машина. — А нали именно за това сме се събрали днес в тази зала? В името на истината и честта!

Лето виждаше, че някои от съдиите кимаха в съгласие, защото тъкмо това се очакваше от тях. Но бяха озадачени. Повелителите на Империята никога не идваха по своя воля в съда на Ландсрада. Защо ли Шадам се намесваше в такъв сравнително маловажен случай?