Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

— Значи… без жрици на истината — посърна Ромбур. — Жалко, те щяха да ни свършат най-добра работа.

Лето вирна глава.

— Ще се справим и сами! — Загледа се в приятеля си. — Хайде де, обикновено не аз подклаждам вярата ти в успеха, а обратното…

— Има и добра новина — вметна Бруда Виол. — Тлейлаксианците са заличили пилота на оцелелия кораб от списъка на свидетелите си, без да обяснят причината.

Лето си позволи дълга въздишка на облекчение.

— Господарю дук — сдържано изрече Хауът, — въпреки това ще чуем множество заклеймяващи ни показания.

Влязоха смълчани в претъпканата съдебна зала на Ландсрада. Лето седна между защитниците си в сектора за обвиняеми пред издигната на висок подиум дълга маса. Рюит му зашепна нещо, но той не се заслуша в думите й, а напрегнато четеше имената на магистратите — седмина дукове, оарони, маркграфове, графове и лордове, подбрани чрез жребий измежду Великите и Матките династии в Ландсрада.

Тези хора щяха да решат участта му.

Дори след превземането на Икс тлейлаксианците нямаха свой представител в Ландсрада.

С шумолене на тоги и парадни униформи избраните магистрати влязоха тържествено в залата и се настаниха зад леко извитата маса, надвиснала над сектора за обвиняеми. Над креслата изпъкваха пъстрите гербове и флагове на династиите им.

Подготвен от Хауът и адвокатките, Лето ги разпозна веднага. Двама от тях — барон Теркилиан Сор от Анбус IV и лорд Бейн ОТери от Хагал бяха неизменни и лоялни търговски партньори на атреидите. Дук Прад Видал от Еказ беше заклет враг на стария Паулус и съюзник на харконите. А граф Антон Мичи се славеше като податлив на подкупи, тоест много подходящ за целите на противната страна, защото Хауът и Ромбур не бяха успели да се доберат първи до него.

„Двама на двама…“ Не знаеше в чия полза биха могли да отсъдят останалите. Надушваше обаче вкисналата воня на предателството, съзираше коварството в студените лица на съдиите, в нежеланието им да срещнат погледа му. „Дали вече не са ме обявили за виновен?“

— Имаме още лоши новини… дук Лето. — Бруда Виол се поколеба, преди да изрече доскорошната му титла. Квадратното сурово лице на жената оставаше странно безучастно, сякаш вече бе видяла твърде много неправди и злоупотреби, за да се тревожи тепърва за нещо. — Наскоро установихме, че един от тримата колебаещи се магистрати — Ринкон от династията Фазийл, е загубил огромно състояние в тайна търговска война с Икс, свързана с добива на минерали от астероидите в системата Клайтем. Преди пет години съветниците му едва го разубедили да не обяви кръвна вражда срещу Доминик Верниус.

Другата адвокатка кимна и сниши глас.

— До нас стигна слух, господин Атреидес, че Ринкон смята личното ви унищожение за единствен шанс да си разчисти сметките с Икс след отцепването на рода Верниус.

Лето почувства как се облива в студена пот и изсъска от погнуса.

— В този процес ще се говори ли изобщо за произшествието в хайлайнера?

И Бруда Виол, и Клер Рюит го изгледаха, сякаш е изтърсил нелепа шега.

— Трима на двама, господарю дук — поклати глава Хауът. — Значи трябва да спечелим на своя страна другите колебаещи се, без да губим несигурната подкрепа, на която ще разчитаме.

— Всичко ще свърши добре! — обади се Ромбур.

Лишената от прозорци, тежко укрепена съдебна зала някога бе служила за канцелария на един от дуковете по време на усиленото строителство на Кайтен. По готическите сводове бяха нарисувани бойни сцени, а около тях нагъсто се редяха гербовете на Великите династии. Лето веднага се вторачи в червения ястреб на атреидите. Макар да си налагаше стоическо примирение, гризеше го чувството за ужасна загуба, копнежа по безвъзвратно загубеното. Съсипваше всичко, което баща му бе оставил след себе си, повличаше рода Атреидес към забрава…

Усети напиращите сълзи и се прокле за моментната слабост. Не, не всичко беше загубено! Щеше да спечели това дело! Наложи си ледено спокойствие, чрез което да потисне отчаянието. Целият Ландсрад го дебнеше и затова трябваше да се покаже силен. Не можеше да си позволи никакви емоции!

Зад него наблюдаващите процеса вече запълваха залата, чуваше се жужене на тихи, ала очевидно развълнувани гласове. От двете страни имаше по една по-голяма маса. Враговете му щяха да седнат вляво — определени от тлейлаксианците техни представители, вероятно насъсквани от харконите и други противници на династията Атреидес. Но омразният барон и свитата му се настаниха далеч назад като обикновени зрители, сякаш за да покажат, че този път ръцете им са чисти. Вдясно щяха да бъдат съюзниците и приятелите. Лето кимаше на всеки от тях, стараейки се да изглежда уверен и дори усмихнат.