Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Фенринг направи последен отчаян опит, докато широко отворените му очи шареха сякаш в търсене на спасителен изход.

— Повелителю, научил сте тревожна новина. Моля ви, кажете ми какво се е случило.

Почти нищо не можеше да се изплъзне от вниманието му и в двореца, и в столичния град на Империята!

Шадам сплете дългите си пръсти, а Фенринг наостри слух. Кронпринцът въздъхна някак примирено.

— Тлейлаксианците са изпратили двама убийци да се разправят с Лето Атреидски в килията му.

Сърцето на Фенринг пропусна един удар. Добра вест… или лоша?

— Успешно ли е покушението?

— Не. Младият дук някак си се е сдобил с оръжие и се е защитил. Но аз изпитвам тежки опасения…

— Не мога да повярвам! — Фенринг не скри изумлението си. — Нали вече разговаряхте с техния представител и му заповядахте недвусмислено…

— Така е! — прекъсна го кронпринцът. — Явно не си единственият, който не се вслушва в заповедите ми. Или Аджидика е решил да не се подчини, или той вече няма никаква власт в Бене Тлейлакс.

Фенринг се зарадва, че е съзрял начин да отклони гнева на Шадам от себе си.

— Длъжни сме да ги ударим! Нека Хидар Фен Аджидика знае, че трябва да изпълнява волята на императора, иначе ще плаща прескъпо.

В погледа на приятеля му обаче личеше умора, а не предишното доверие.

— Хазимир, знаеш какво да правиш.

— Както винаги, повелителю.

Забърза към изхода на залата, вкопчен в шанса, който съдбата му даваше. Шадам крачеше пред кристалния трон и явно се опитваше да подреди мислите си. Подвикна след него:

— Не сме свършили разговора! Щом сложат короната на главата ми, ще има много промени.

— Да, повелителю. Постъпете… хм-а-а, както желаете.

Поклони се ниско и излезе заднешком — предоволен, че е отървал кожата.

Оцелелият тлейлаксиански пилот бе призован да се яви на процеса като очевидец и с нежелание остана на Кайтен. Не беше затворник, грижеха се за потребностите му, но никой не разговаряше с него. Малцина дори знаеха как се казва.

Заради огромния приток на гости за наближаващата коронация и сватбата на императора навсякъде беше претъпкано. Служителите от протокола с огромно удоволствие го настаниха в оскъдно обзаведена и неприветлива стая. Дразнеха се обаче, че и това не го притесни. Не се оплакваше, просто чакаше да помогне за възмездието срещу скверния злодей Лето Атреидски.

Нощите на Кайтен бяха съвършени — ясни и звездни. Заради трепкащите полярни сияния тъмата никога не бе непрогледна. Все пак повечето хора в града спяха поне по няколко часа…

Хазимир Фенринг лесно се вмъкна в уж заключената стая. Движеше се като сянка, без да издаде нито звук. Отдавна бе свикнал с мрака и го възприемаше като свой помощник.

За пръв път виждаше заспал тлейлаксианец. Но когато пристъпи към леглото, пилотът рязко се изправи и седна. Сивокожият дребосък го гледаше втренчено, сякаш имаше още по-силно нощно зрение от неговото.

— Насочил съм стреломет към корема ви — подхвърли тлейлаксианецът. — Кой сте вие? Дойдохте да ме убиете ли?

— Хм-а-а, не. — Фенринг бързо се опомни и се представи с най-омайващия си глас. — Аз съм Хазимир Фенринг, приятел от детинство на кронпринца Шадам. Идвам с молба при вас.

— Е, какво искате?

— Кронпринцът се надява, че ще премислите подробностите от свидетелските си показания. Той желае единствено да цари разбирателство между династиите в Ландсрада и не иска да види съсипан рода Атреидес, който е служил на падишах-императорите още от времената на Великия бунт.

— Изключено! — рязко отказа пилотът. — Лето Атреидски стреля по нашите неприкосновени кораби. Загинаха стотици тлейлаксианци. Той предизвика най-голямата политическа буря през последните десетилетия…

— Да, да — побърза да се съгласи Фенринг. — Но вие можете да я поукротите, нали? Шадам се стреми да започне царуването си в мир и спокойствие. Няма ли да се съобразите с това?

— Мисля преди всичко за своя народ и за оскърблението, нанесено ни от този човек. Всеки знае, че атреидът е виновен и ще си изтърпи наказанието. А след това нека кронпринцът налага мир и спокойствие в Империята!

Ниският мъж се усмихваше с изопнати устни. Фенринг вече разбираше как е стигнал до отговорния пост на пилот. Несъмнено не беше лишен от смелост и упорство.

— Натъжавате ме — промърмори разочарован той. — Ще предам отговора ви на кронпринца.