Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

— Ами, аз… с какво да се заема сега?

— Качи се в совалка и отлети с първия хайлайнер към Аракис. Грижи се за добива на подправката и умножавай печалбите ни. — Баронът му се усмихна и зашава с пръсти, за да го отпрати. — И стига си се мусил! Отиди на лов за свободни, ако си толкова унил, поразведри се. Вече свърши своята работа в този заговор, и то отлично. — Постара се гласът му да звучи по-сговорчиво. — Но не бива да забравяме за предпазливостта, Рабан. Особено сега. По-често се замисляй над това, което върша, и се старай да ме разбираш.

Племенникът му докопа някаква хапка от подноса до вратата и излезе. Щом най-после остана сам, баронът поумува как би могъл да си намери младо момче с нежна кожа, което да го обслужи в банята. Искаше да бъде съвършено отпуснат и умиротворен на следващия ден.

Щеше просто да гледа и да се весели, докато Лето Атреидски се лута в лабиринта от клопки, без дори да подозира какво му се е стоварило на главата!

Скоро нямаше да съществува Велика династия Атреидес.

Сутринта преди гледането на делото в съда на Ландсрада Лето Атреидски внимателно подбра облеклото си. Други в същото положение сигурно биха се спрели на най-скъпите си премени. Той обаче предпочете дочени работни дрехи, блуза на бели и сини ивици и морскосиня рибарска шапка. Само това би могъл да си позволи, щом вече не е дук. Добави торбичка с риболовни кукички и празна кания от нож. По дрехите му нямаше знаци на рода Атреидес. Със скромната си външност всъщност показваше на Ландсрада, че въпреки всичко има намерението да оцелее.

Следваше примера на баща си и неотклонно се отнасяше добре с верните си поддръжници. Затова мнозина служители и войници го смятаха за един от тях, за съратник. Опита се да си представи как ще се чувства като съвсем обикновен човек… и откри, че няма да е никак зле. Чак сега осъзна смазващия товар, който бе нарамил след смъртта на стария Паулус.

Наистина щеше да му олекне, ако стане рибар. Нямаше да вниква в заговори, ненадеждни съюзи и предателства. Уви, Кайлеа едва ли би пожелала да е съпруга на рибар…

„А аз не мога да подведа така народа си.“

В кратко и неучтиво писмо от Каладън майка му изразяваше гневно несъгласие с неговото решение да поиска изпитание чрез конфискация. Разгромът на рода Атреидес и неизбежната загуба на ранга й щеше да бъде непоносим удар за лейди Хелена, макар че сега тя живееше (според нея — временно) при Усамотените сестри.

В коридора го чакаха защитниците му — две ненадминати адвокатки от Елак, Клер Рюит и Бруда Виол. Бяха прочути с успехите си в защитата на обвиняеми по наказателни дела. Предложението да ги наеме Лето получи от иксианския посланик в изгнание Камар Пилру и се съгласи едва след като Туфир Хауът ги разпита придирчиво.

И двете носеха строги тъмни костюми. Те щяха да водят клиента си през криволиците на процесуалните формалности, но Лето беше уверен, че всичко ще зависи от самия него, от впечатлението за личността му. Знаеше твърде добре, че няма необорими доказателства в своя защита.

Клер Рюит му подаде тънък лист ридулианов кристал с изписано на него съдебно решение.

— Съжалявам, лорд Лето. Току-що го получихме. Изтръпнал от опасения, той се зачете в думите.

Раменете на Хауът увиснаха, сякаш ментатът вече знаеше какво ги чака. Ромбур също се опитваше да разчете тънките линии по листа.

— Лето, какво е това? Дай да видя.

— Магистратите от трибунала са постановили, че жрици на истината от Бене Гесерит не могат да участват в процеса като мои свидетели. Дори не ги допускат да се явят в залата.

Иксианецът кипна от възмущение.

— Алени адове! Всички доказателства и показания са допустими при изпитанието чрез конфискация! Нямат право!

Другата адвокатка от Елак безстрастно завъртя глава.

— Обосновали са се, че принципите, заложени в цялото имперско законодателство, не предвиждат подобна намеса в делото. Всъщност дори има изрични разпоредби срещу показанията на Жрици на истината. Вярно е, че в случай като нашия процесуалните норми се тълкуват по-свободно, но магистратите стигнаха до заключението, че трябва да се постави някаква граница на допустимото.