Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Влязоха Туфир Хауът и капитан от охраната, взирайки се разтревожени в Лето. След тях се скупчиха надзиратели, оглеждащи двата трупа. Вонеше на овъглено месо.

— Вмъкнали са се въпреки всички предпазни мерки… — промърмори капитанът.

— Ха, предпазни ! — озъби му се ментатът.

Обади се някой от надзирателите:

— В гърлото на този е забит нож.

— Как ли се е появил той тук? — подхвърли капитанът и помогна на Лето да се изправи. — Вие ли го метнахте, сър?

Лето се озърна към Туфир и го остави да отговори вместо него.

— При такива предпазни мерки, капитане — ухили се злобно ментатът, — как бихме могли да внесем оръжие?

— Изтръгнах го от ръката на единия нападател — невинно допълни Лето. — И го убих със собствения му нож. — Трепереше от притока на адреналин в кръвта си.

— Както се досещам, тлейлаксианците не са искали да изчакат края на процеса.

— Алени адове! — изръмжа току-що влезлият Ромбур, щом огледа бъркотията. — А от друга страна, хм… това изобщо няма да им помогне в гледането на делото. Щом са били толкова сигурни, че ще спечелят, защо поемат правосъдието в свои ръце?

Зачервен от притеснение, капитанът заповяда на подчинените си да махнат труповете и да почистят.

— Убийците използваха стреломети — посочи Лето.

— Внимавайте, докато вадите стреличките — посъветва надзирателите Хауът. — Най-вероятно са отровни.

Когато Лето, Туфир и Ромбур останаха сами в килията, ментатът кротко пъхна един маула-пистолет в долното чекмедже на бюрото.

— За всеки случай. Следващия път ножът може да не е достатъчен.

Преливащ от самодоволство, Хазимир Фенринг подаде на Шадам купчина документи на особения език, който бяха измислили още в детството си. В голямата зала за аудиенции, където дори всеки шепот отекваше, те можеха да са спокойни за тайните си. Кронпринцът се гърбеше уморено на трона, който сякаш светеше отвътре с огнени отблясъци. Фенринг обаче направо трептеше от нервна енергия, предостатъчна и за двамата.

— Това са досиета за Великите династии в Ландсрада, които ще имат представители в процеса срещу Атреидес.

— Огромните очи бяха като черни дупки към лабиринта на ума му. — Убеден съм, че открих по нещо срамно или дори незаконно за всяка от тях. Общо взето, вече разполагаме с убедителни доводи…

Шадам се сепна. Зачервените му от недоспиване очи зейнаха гневно. Фенринг бе виждал тази паника и преди, например когато подготвяха убийството на по-големия му брат Фафнир.

— Защо не се успокоиш, хм-а-а? — промълви той тихо…

— За всичко съм се погрижил.

— Дяволите те взели! Ако плъзне мълвата, че сме се опитали да ги подкупим или изнудим, с династията Корино е свършено. Никой не бива да ни забърка в тази история! — Кронпринцът тръсна глава. Сякаш светът се сгромолясваше… а дори още не беше обявен за император.

— Хората ще се питат защо толкова се престараваме да опазим някакъв незначителен дук.

Фенринг се усмихна, искайки по този начин да предаде малко от своята увереност на Шадам.

— Повелителю, много от Великите династии в Ландсрада поначало са ваши съюзници. Няколко внимателно подхвърлени намека, малко меланж, тук-там подкупче или заплаха…

— Аха! Ясно. Открай време те слушам, все едно си нямам собствен мозък. Само че скоро ще бъда император на милион светове и съм длъжен да мисля самостоятелно. Тъкмо това правя сега!

— Императорите имат съветници — подчерта Фенринг. — Винаги.

Изведнъж прозря, че трябва да бъде много предпазлив. Нещо бе раздрусало жестоко Шадам. „Знае нещо, което аз още не съм научил…“

— Хазимир, този път ще се откажем от твоите методи — властно отсече кронпринцът. — Забранявам! Ще измислим друг начин.

Сериозно уплашен, Фенринг изкачи стъпалата и застана до трона като равен. Долавяше обаче твърде неприятна промяна. Какво ли е потръгнало накриво? Нима не бяха израснали заедно? Нима не замисляха заговори и интриги още като момчета? Защо сега изведнъж отказва да се вслушва в съветите му?

Наведе се почти до ухото на кронпринца и придаде на гласа си необходимата нотка разкаяние.

— Моля за прошка, повелителю, но… Хм-а-а, вече е сторено. Не се съмнявах в одобрението ви, затова тези бележки бяха подхвърлени на съответните представители с молба да подкрепят императора, когато гласуват по делото.