Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

От другата страна на голата маса Хидар Фен Аджидика, загърнат в кафявата си роба, бе сплел пръсти върху гладкото дърво. Примига с очичките си и се вторачи в кронпринца.

— Повелителю, по ваша заповед се откъснах от изследванията си и незабавно дойдох тук.

Шадам си взе парче месо от свинохли. Доверен страж би донесъл чинията, защото кронпринцът отново нямаше време да вечеря. Наслади се на соса от масло и гъби, после неохотно побутна чинията към госта. Дребосъкът неволно се отдръпна и не докосна храната. Кронпринцът се навъси.

— Вие създадохте свинохлите. Не ядете ли собствените си деликатеси?

Аджидика завъртя глава.

— Да, отглеждаме тези твари, но не се храним с тях. Моля ви да ме извините, повелителю. Не е нужно да проявявате любезност. Нека обсъдим каквото желаете. Нямам търпение да се върна в лабораториите си на Ксутух.

Шадам изсумтя, но действително му олекна, че не се налага да бъде учтив. Потърка слепоочията си — упоритото главоболие май ставаше още по-неприятно.

— Искам от вас… не, настоявам за нещо като ваш император!

— Моля да ми простите забележката, господарю принц, но вие още не сте коронован монарх.

Стражите до вратата настръхнаха. Шадам също зяпна от изумление.

— Нима в момента из цялата Империя има друг, чиито заповеди могат да противоречат на волята ми?

— О, не, господарю. Позволих си само едно уточнение.

Кронпринцът избута чинията встрани и се приведе към джуджето като хищник. Долавяше неприятната миризма на тлейлаксианеца.

— Чуй ме, Хидар Фен Аджидика. Вашият народ трябва да оттегли обвиненията си в делото срещу Лето Атреидски. Не искам да се стигне до същински процес. — Облегна се, взе още една мръвка и продължи с пълна уста: — Оставете го на мира, а аз ще ви преведа допълнителни средства и всичко ще бъде наред.

Струваше му се, че предлага просто и задоволително решение. Тлейлаксианецът замълча и Шадам се опита да прояви доброжелателство.

— Обсъдих проблема със съветниците си и реших, че Бене Тлейлакс трябва да получи компенсации за своите загуби. — Сви вежди в показна строгост. — Само за действителните загуби, разбира се. Няма да включваме в сметката и голите.

— Разбирам, повелителю, но за съжаление съм длъжен да заявя, че не е възможно да приемем предложението ви. — Гласът на Аджидика звучеше тихо и гладко както винаги. — Не можем да си затворим очите за такова престъпление срещу нашия народ. То погазва честта ни.

Кронпринцът едва не се задави.

— Рядко се случва да чуя думите „тлейлаксианец“ и „чест“ в едно и също изречение.

Дребосъкът сякаш остана глух за обидата.

— Всички в Ландсрада са осведомени за ужасното злодеяние. Оттеглим ли обвиненията си, династията Атреидес ще остане безнаказана за наглото нападение срещу нашите кораби. — Върхът на нослето му потрепна. — Повелителю, държавническата мъдрост сигурно ви подсказва, че е немислимо да го сторим.

Шадам се вбеси и болката в главата му веднага се засили.

— Не моля, а ви нареждам .

Джуджето поумува, тъмните му очички святкаха.

— Повелителю, позволявате ли ми да попитам защо сте толкова загрижен за участта на Лето Атреидски? Младият дук е предводител на династия със сравнително слабо влияние. Защо не ни оставите да получим възмездие за оскърблението?

— Защото — заръмжа гърлено кронпринцът — Лето някак е научил за опитите ви да създадете изкуствен меланж на Икс!

Най-сетне тревогата раздвижи скованите черти на Аджидика.

— Невъзможно! Не сме небрежни в мерките за сигурност!

— Тогава защо ми изпрати такова недвусмислено послание? — Шадам почти скочи от креслото си. — Използва своята осведоменост, за да ме изнудва. Ако бъде признат за виновен, ще разкрие всичко за заниманията ви и нашето участие. Неминуемо ще се сблъскам с открит бунт в Ландсрада. С моя помощ баща ми позволи една Велика династия да бъде низвергната. За пръв път в историята! И то… от вас, тлейлаксианците.

Този път ученият видимо се обиди, но запази упоритото си мълчание. Шадам изсумтя яростно, ала все пак успя да се овладее.

— Ако всички научат, че съм извършил това, за да си осигуря личен източник на изкуствен меланж, лишавайки Ландсрада, Бене Гесерит и Сдружението от печалбите им, няма да остана на власт и една минута!

— Значи сме изпаднали в безизходица, господарю.

— Не сме! — изрева кронпринцът. — Пилотът на оцелелия кораб е основният ви свидетел. Накарайте го да промени показанията си. Може да не е видял точно това, което му се е сторило, че вижда… в първите мигове. Уверявам ви — ще получите пребогата отплата и от имперската хазна, и от сметките на династията Атреидес.