Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Питаше се също би ли си позволил Шадам да го остави още дълго жив…

Магистратите отново си зашепнаха. След малко барон Лар Олин се прокашля и обяви:

— Този надлежно конституиран трибунал от представители на Ландсрада установи, че всички доказателства, изтъкнати срещу Лето Атреидски, са косвени и не потвърждават неопровержимо вината му. При наличието на твърде сериозни съмнения нямаме основания да продължим процес, в който се иска толкова тежка присъда, особено в светлината на изявлението, направено от кронпринц Шадам Корино. Следователно оправдаваме напълно и изцяло Лето Атреидски и му възстановяваме титлите и владенията.

Зашеметен от ненадейния щастлив завършек, Лето сякаш гледаше отстрани как го поздравява самият бъдещ император, а после го връхлита тълпа от приятели и поддръжници. Мнозина от тях се радваха искрено, че е оцелял в премеждието. Въпреки младостта си той не беше наивник и виждаше, че не са по-малко онези, които тържествуват от посрамването на Бене Тлейлакс.

Залата се огласи от приветствени викове и ръкопляскания. Неколцина обаче изпъкваха с мълчанието си. Запомни ги, за да обмисли внимателно поведението им. Беше убеден, че Туфир Хауът прави същото в момента.

— Лето, има още нещо…

Гласът на Шадам стигна до ушите му през врявата, С ъгълчето на окото си зърна проблясък. Ръката на кронпринца стискаше кинжал, инкрустирай със скъпоценни камъни, чиято дръжка имаше синьо-зеления блясък на хагалски кристал — досущ като императорския трон. Шадам пристъпи пъргаво към него.

Хауът скочи от стола си, но нямаше време да се намеси. Множеството притихна.

Кронпринцът се усмихна и пъхна кинжала в празната кания, увиснала от колана на Лето.

— Братовчеде — изрече с подчертана любезност той, — носи това острие като знак за вярната ти служба!

Хазимир Фенринг се бе отдал на тежък размисъл в личните си покои. Не успяваше да се отърси от шока. „Как можа Шадам да постъпи така с мен?“

Капсулата с официалния имперски печат беше захвърлена на леглото. Разкъса указа на малки парченца, но не преди да съхрани в паметта си всяка дума.

Нов пост… Изгнание! Или повишение?

„Хазимир Фенринг, като признание за безупречната ви служба на Империята, от този момент сте назначен на новоучредената длъжност Имперски наблюдател на Аракис. Поради особеното значение на планетата за икономиката на Империята ще ви бъдат предоставени всички необходими пълномощия.“

Празнословие… Как посмя?! Що за дребнаво отмъщение — запраща го в пясъчния ад, гъмжащ от гигантски червеи и опърпани мърльовци. В беса си копнееше да поговори с очарователната Марго, на която като че се доверяваше неразумно много. Тя все пак беше бене-гесеритска вещица…

„Особеното значение…“ Изпръхтя раздразнено. За човек с неговите дарби тази работа беше оскърбление. Отдалечаваше се от средището на имперската политика, където винаги му е било мястото… а не в някаква адска дупка!

Но указите на Шадам не можеха да се оспорват. Фенринг имаше тридесет дни да замине за печално известната с пустините си планета. Чудеше се дали изобщо някога ще може да я напусне.

В деня, когато Шадам IV трябваше да сложи короната на главата си и да се ожени, по всички светове в Империята преобладаваше празничното настроение.

Ликуващите тълпи се отдаваха на пиянство, танци, състезания и увеселения с фойерверки. Дъртият Елруд бе седял толкова дълго на трона, че почти никой не помнеше предишното възцаряване на нов властелин.

В столичния град на Кайтен тълпите се блъскаха покрай великолепните булеварди, откъдето щеше да мине шествието.

Флаговете на Корино се вееха на свежия ветрец. Всички носеха алено и златно в чест на празника. Сардаукари пазеха навсякъде по маршрута със златно везмо по черно-сивите си униформи. Държаха лазестрелите за почест и сякаш не чуваха отекващите фанфари или рева на хилядите хора наоколо. Ала бяха готови да покосят всекиго при най-нищожния намек за заплаха към императора.

Писъци и крясъци процепиха въздуха, когато зяпачите видяха кронпринца Шадам и годеницата му Анирул върху кадифените възглавници на колесницата, теглена от шест хармонтепски лъва със златисти гриви. Возилото се открояваше ясно въпреки трептенето на защитното поле около него.