Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

— Никога не ми е хрумвало да се женя. Аз съм генетичен евнух и не мога да имам деца.

— В такъв случай всеки от нас ще трябва да направи известни компромиси, без да се засягаме взаимно. — Златистите й вежди се извиха. — Убедена съм обаче, че знаеш как да задоволиш потребностите на една жена. А и аз съм преминала през продължителна… подготовка.

Безсърдечна усмивчица сякаш разцепи лицето му.

— Тъй ли, хм-а-а? Мила Марго, защо ми се струва, че чувам от теб план за делово начинание?

— Останах с впечатлението, че предпочиташ практичния подход пред романтиката. Мисля, че и тук си подхождаме. И двамата умеем да разкриваме структурата на многопластови замисли и отлично да се ориентираме в лабиринта от връзки между привидно случайни действия и явления…

— А резултатите често са смъртоносни, нали?

Тя посегна със салфетката си и изтри капка сос от бузата му.

— Имаш нужда от грижи, както виждам.

Фенринг се вслушваше в нейната съвършена и овладяна реч, толкова различна от запъването и мънкането му. Сивозелените й очи го гледаха уж открито, но той без особено усилие проникваше до искриците на множество тайни в тези прекрасни зеници… прекалено много тайни! Би могъл да прекара години с изтънченото удоволствие да ги разкрива. Не забравяше обаче колко умни и ловки са тези вещици. Никога не си позволяваха самоволни постъпки… и при тях нищо не беше такова, каквото изглеждаше.

— Скъпа Марго, ти и твоето Сестринство следвате своя висша цел. Знам това-онова за Бене Гесерит. Вие сте групов организъм.

— Да, вече осведомих груповия организъм за личните си желания.

— Осведоми ги… или помоли за разрешение? А може би са те пратили със задачата да ме хванеш в ноктите си?

— Взаимната полза е очевидна, а старшата майка Харишка вече ми даде благословията си. Самият ти ще имаш ценна връзка с Бене Гесерит, макар че не обещавам да споделя с теб всички наши тайни.

Отново го побутна игриво и той едва не изтърва чинията.

— Хм-а-а… — Огледа идеалната й фигура. — Аз пък съм ключът към властта на Шадам, най-близкият му довереник.

Марго го стрелна с изненада.

— Нима? Затова ли те изпраща на Аракис? Защото сте особено близки? Доколкото разбрах, не си много доволен от бъдещия си пост.

— Кога успяхте да научите! — озъби се Фенринг. Обзе го непривичното чувство, че губи почва под краката си. — Получих указа само преди два дни.

Тази хитра вещица явно имаше какво още да му каже…

— Хазимир, опитвай се да обръщаш в своя полза всякакви обстоятелства. Аракис — това е меланжът, който пък ни дава Вселената. Новият ни император си въобразява, че просто те е отстранил от двореца, а всъщност ти е поверил нещо жизненоважно. Замисли се за смисъла на наименованието „имперски наблюдател на Аракис“.

— Права си. А и барон Харконен едва ли ще се зарадва. Подозирам, че отдавна крие от вниманието ни разни дреболии.

Тя го озари със сияйната си усмивка.

— Но не може да ги скрие от теб, мили. Или от мен.

— Значи ще разнообразяваме окаяното си всекидневие, ровейки в тайните му! — засмя се и Фенринг.

Дългите й пръсти се плъзнаха по ръкава на неговата туника.

— Наистина на Аракис се живее особено трудно, надали няма да е по-поносимо, ако аз ти правя компания?

Той остана нащрек както винаги.

— Предполагам — сви уж нехайно рамене. — Но защо би тръгнала натам с такова желание? Планетата е самият ад!

— Моите сестри я смятат за средище на древни тайни. Времето, прекарано на Аракис, ще ми даде много по-високо положение в Бене Гесерит. Надявам се да бъде важна стъпка към издигането ми до света майка. Освободи въображението си! Пясъчни червеи, свободни, подправка… Интересно ще бъде, ако двамата заедно проникваме в тези загадки. Хазимир, не разбираш ли, че общуването с теб е силен стимул за мен самата?

— Ще… обмисля предложението ти.

Тази жена определено го привличаше — и чисто телесно, и емоционално… Ама че затруднение! Случеше ли се досега да изпита такива чувства, налагаше си да се отърве от изкушението на всяка цена. Със сестра Марго Рашино-Зий обаче беше различна… или се заблуждаваше? След още малко време щеше да е наясно!

Бе слушал какви ли не догадки за размножителните програми на Бене Гесерит, но поради вроденото му уродство Сестринството не би могло да се възползва от неговата кръвна линия. Значи… имаха друга цел. Нито за момент не се съмняваше, че Марго не се подчинява на лични подбуди… ако самият той изобщо я интересуваше. Явно виждаше в него перспектива — и за себе си, и за своя Орден.