Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

— Стар, нека да си помисля. Има много възможности, а аз не мога да решавам бързо като теб.

— Глупости!

— Ако не си по-съобразителна от мен, тогава мамиш клиентите, които плащат в брой. М-м-м, може ли мъжкото семе да се съхранява така лесно, както яйцата?

— Много по-лесно.

— Това е май единственото решение, което ни трябва сега. Спринцовките не ме невротизират толкова много; в армията са ме дупчили много. Ще отида в клиниката, или каквото е там, а после спокойно ще уредим всичко. Когато решим — вдигнах рамене — изпращаме картичка по пощата и щом пристигне — щрак!… и ставаме родители. Или нещо такова. Оттам нататък специалистите и онези яки момичета могат да се занимават с детето.

— Да, мило… О’кей, скъпи!

Малкото й лице беше почти момичешко — шестнайсетгодишно момиченце, пременено с нови дрехи за парти и за треперещи от възбуда момчета.

— Стар, ти беше казал, че често не вторият случай, а може би двайсет и вторият има значение.

— Да.

— Аз зная какво ми е. Мога да ти кажа… я може би и Нейна Мъдрост знае отговора.

Тя примигна.

— Ако можеш да ми кажеш, любими… Нейна Мъдрост ще го реши, дори ако трябва да разруша това място и после да го построя наново… Ако ли не, ще се откажа от този си пост на Мъдрост!

— Тези приказки вече подхождат на моята Лъки Стар. Добре, работата не е в това, че съм жиголо. Най-малкото, изкарал съм за кафето и кифлите, които ям. Душегубец едва не погуби душата ми, той знаеше точната й форма… той… той… той знаеше за мен неща, които отдавна бях забравил. Беше толкова жестоко и отплатата трябваше да е голяма. Не е причината в твоята възраст, скъпа. Кой се интересува на каква възраст е Елена от Троя? Ти винаги си на добра възраст… Може ли един мъж да бъде по-щастлив, когато е с тебе? Не ти завиждам заради твоя пост. Не те ревнувам и от мъжете, които си имала през живота си! Не те ревнувам дори от мъжете, които имаш сега — нали не се налага да се разминавам с тях на вратата на банята.

— Сега в живота ми няма други мъже, милорд съпруже.

— Нямам основание да ти вярвам. Дори и ти не можеш да имаш прозрение за това, любима моя. Казваше ми, че бракът не е форма на смърт… и ти очевидно не си мъртва, ти, жизнена развратнице.

— Може би не трябва прозрение — призна тя. — а чувство.

— Четох доклада на Кинси.

— Какъв доклад?

Той не отрича теорията за сирените. За женените жени. Но забрави това. Ако Джоко посети Центъра, все още ли ще имаш същото чувство? Ще трябва да го поканим да спи тук.

— Дорал никога няма да напусне Невя.

— Не го обвинявам, Невя е чудесна. Аз казах само „ако“… Ако напусне, ще му предложиш ли „покрив, трапеза и легло“?

— Това — каза тя твърдо — е твое решение, милорд.

— Мога да перифразирам въпроса си: Ще очакваш ли аз да унижа Джоко, като не му върна гостоприемството? Галантният стар Джоко, който ни запази живота, когато трябваше да ни убие? Чиято щедрост стрели и много други неща, включително и нова санитарна чанта, ни спаси живота, когато се биехме за яйцето?

— Но невиянските обичаи за покрив, трапеза и легло, — упорстваше тя, — се решават от съпруга, милорд съпруже. — Тя се усмихна злобно. — Това твое „ако“ включва ли и Мъри? И Летва? Те са негови любимки и без тях той не би пътувал. А какво ще кажеш за малката — как й беше името? — нимфичка?

— Предавам се. Просто се опитвах да докажа, че прескачането на сабя не може да превърне една жизнена развратница в монахиня.

— Добре разбирам всичко, герое мой, — каза тя равнодушно. — Единственото, което имам да кажа, е, че имам намерение тази развратница никога да не създава дори за момент неприятности на героя. Аз обикновено изпълнявам намеренията си — не случайно съм „Нейна Мъдрост“.

— И съвсем справедливо. Дори не съм си и помислил, че ще ми създаваш неприятности. По дяволите, пак се отклонихме. Всъщност проблемът ми е, че се чувствам ненужен, безполезен.

— Защо, скъпи мой? Та ти си нужен на мен.

— Но не и на себе си. Стар, дори и да съм жиголо, аз не мога да бъда любимо кученце. Най-малкото за теб. Виж, ти си имаш своя задача. Тя те ангажира изцяло. А аз? Аз нямам какво да правя, нищо, което да е по-добро от проектирането на бижута, ти ми каза, че си герой по професия, ти ме привлече. Сега вече съм в оставка. Да познаваш във всичките двайсет вселени нещо по-безполезно от един герой в оставка?

Тя спомена едно-две неща. Казах:

— Шикалкавиш. Във всеки случай умееш да ласкаеш мъжката суета. Говоря сериозно, Стар. Това е проблемът, с който не мога да се помиря. Скъпа, моля те, напрегни целия си ум… използвай всички онези призрачни помощници. Занимай се с него така, както се занимаваш с проблемите на империята. Забрави, че съм твой съпруг. Разгледай цялостно положението ми, всичко, което знаеш за мен… и ми кажи какво мога да върша с ръцете и с главата си и какво време си заслужава да му отделям.