Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

— Виж какво, не преминавай на невиянски и не ставай официална. Необходимо е време човек да свикне с мисълта за спринцовки и други неща, за бърникане от специалисти. И, докато проумея, че нямаш време за собствено дете…

Опитвах се да кажа, че откакто научих истината за щъркела, смятах изкуственото осеменяване за долна работа дори когато се извършваше на крава и че тази работа, договорирана от двете страни, ми прилича на монетните автомати Хорн & Хардарт или на поръчка на костюм по пощата. Но след време ще свикна. Точно както тя беше свикнала с онези проклети въплъщения.

Стар стисна ръцете ми.

— Скъпи, това не е необходимо!

— Какво не е необходимо?

— Бърникане от специалисти. Аз ще си осигуря време да имам бебе от теб. Ако нямаш нищо против да гледаш тялото ми пълно и едро… ще стане, ще стане. Ще го направя с удоволствие. Всичко ще бъде както при другите хора. Никакви спринцовки. Никакви специалисти. Нищо, което да засегне гордостта ти. Аз ще съм тази, която ще понесе всичко. Но аз съм свикнала да бъда обработвана като крава за мен това няма да е повече от обикновено сапунисване на косата.

— Стар, ти ще прекараш девет тежки месеца, а може и да се случи нещо при раждането… И това само за да ми спестиш няколко минути раздразнение?

— Няма да умра. Родила съм три деца, забрави ли? Нормални раждания, без усложнения.

— Но както каза ти самата, това е било „преди много години“.

— Няма значение.

— Впрочем, преди колко години? („На колко си години, женичке?“ Въпросът, който никога не се реших да й задам.)

Тя ме погледна разстроено.

— Има ли значение, Оскар?

— Хм, предполагам, че няма. Ти разбираш повече от медицина, отколкото аз…

Тя каза бавно:

— Искаш да знаеш на колко съм години, нали?

Не казах нищо. Тя почака малко, а после продължи:

— Според една стара поговорка от вашия свят жената е на толкова години, на колкото се чувства. А аз се чувствам млада и съм млада, имам желание за живот и мога да родя едно бебе… или много бебета… в собствената си утроба. Но аз зная… о, аз зная! … че твоето безпокойство не е от голямото ми богатство и от това, че заемам пост, който е тежък дори за мъж. Да, първият ми мъж ме отхвърли точно заради това. Но все пак той беше на моята възраст. Най-жестокото и несправедли во нещо, което съм направила, е, че знаех, че моята възраст ще има значение за теб… и я премълчах. Затова Руфо беше толкова разгневен, онази нощ, когато ти заспа в пещерата в Гората на Драконите. Направо ми каза, че знае за навика ми да съблазнявам млади момчета, но никога не си е помислял, че ще падна толкова ниско, че да вържа някого в оковите на брака, без преди това да му кажа възрастта си. Каза ми, че никога не е имал високо мнение за старата си баба, но този път…

— Млъкни, Стар!

— Да, милорд.

— Това с нищо не променя нещата! — казах аз толкова спокойно, че чак си повярвах… — Нито пък има значение сега. Руфо не знае какво мисля. Ти си по-млада от утринна зора… и винаги ще бъдеш. Това е единственото, което искам да кажа по въпроса.

— Да, милорд.

— И престани с това, чуваш ли. Кажи просто „О’кей, Оскар“.

— Да, Оскар! О’кей!

— Така е по-добре. Освен ако не искаш да си изпросиш друго нашибване. Но съм много уморен. — Промених темата. — Ами какво ще кажеш по другия въпрос… Не е необходимо да ти се издува коремът, щом съществуват и други методи. Аз съм си прост селянин и затова не мога да свикна с модерните методи. Когато предложи да го родиш, някаква модерна техника ли имаше предвид?

— Не. Аз ще бъда и майка-родилка и генетична майка. — Тя ми се усмихна и разбрах, че съм постигнал успех. — Спестявай парите, които не се налага да харчиш. Онези здрави, яки жени, които се грижат за чуждите бебета, взимат много. За гледане на четири бебета могат да си изкарат и пенсия… а за десет — цяло състояние.

— Трябваше да допусна, че взимат много! Стар, нямам нищо против да дадем тези пари, но ще приема само ако ти смяташ, че съм спечелил повече, отколкото съм похарчил от работата си като професионален герой.

— Ти наистина си ги спечелил.

— Тази градска мода за раждане на бебета! Можеш ли да го избереш? Момче или момиче?

— Разбира се. Семената, които дават момчета са по-подвижни. Затова именно МЪДРОСТИТЕ са обикновено мъже… Аз бях кандидат, който не беше планиран. Ти ще имаш син, Оскар.

— Предпочитам момиче. Имам слабост към малките момиченца.

— Момче, момиче… или и двете. Или толкова, колкото желаеш.