Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Искаше да откажа. Почти отказах. Но когато все пак приех, той… е, той „изхвърли обувките ми“. Тук вършим това официално; той публикува съобщение, че повече не съм негова жена.

— И го направи, а? Имаш ли нещо против, ако го намеря и му счупя ръцете?

— Мой мили! Това беше много отдавна и много далеч. Той от дълго време вече не е между живите. Пък и това няма значение.

— Във всеки случай е мъртъв. Трите ти деца… едно от тях е баща на Руфо? Или майка?

— О, не! Това беше по-късно.

— Нима?

Стар пое дълбоко дъх.

— Оскар, имам около петдесет деца.

Това вече беше много. Прекалено много ми дойде и предполагам, че ми е проличало, защото на лицето на Стар се изписа дълбока загриженост. Тя започна подробно да ми обяснява.

Когато била избрана за наследница, в нея били извършени промени — хирургически, биохимически и ендокринни. Резултатът бил, че около двеста малки плодоносни частици от Стар… били съхранени при температура, близка до абсолютната нула.

Около петдесет били оплодени, главно от отдавна умрели императори, със съхранено от тях семе… генетичен хазарт за създаване на един или повече бъдещи императори.

Повечето от тях тя никога не е виждала; изключение бил само бащата на Руфо. Тя не каза, но мисля, че Стар обичаше да има около себе си дете, с което да играе и което да обича… докато настъпили уморителните първи години на царуването и търсенето на яйцето, когато не й оставало никакво свободно време.

С това оплождане се преследвали две цели: да се получат няколко стотици деца по линия на Стар същевременно майката да не бъде ангажирана. Посредством някакъв вид ендокринен контрол Стар била освободена от цикъла на Ева, но във всяко друго отношение останала млада… никакви таблетки или хормонални инжекции. Тя била просто здрава жена, която никога нямала „лоши дни“. Това не било за нейно удобство, а за да е сигурно, че присъдите, издавани от нея като главен съдия никога няма да бъдат повлияни от жлезите с вътрешна секреция.

— Това е разумно — каза ми тя сериозно. — Спомням си, че имах дни, в които безпричинно ми се искаше да откъсна главата на най-добрия си приятел, а после горчиво съжалявах. При такова състояние човек не може да бъде справедлив съдник.

— Хм, това отразява ли се на твоите интереси? Искам да кажа на желанието ти за…

Тя ми се усмихна мило.

— Как мислиш? — После добави сериозно: — Единственото нещо, което се отразява на моето либидо… искам да кажа променя го към по-лошо, са… Е-е?… Английският език има най-странната структура… е-са тези проклети въплътявания. Понякога го променят повече, друг път по-малко… Сигурно помниш колко стръвнишки ми се отрази онази жена, че не се решавах да се доближа до теб, докато не успях да прогоня черната й душа! Едно прясно въплътяване се отразява и на моята способност да съдя, така че никога не се заемам със съдебно дело, докато не премине последното ми въплътяване. Ще бъда истински щастлива, когато свърша с всички тях.

— Аз също.

— Не толкова щастлив, колкото аз. Но, като се изключи това, скъпи, не се различавам много от която и да било друга жена и ти много добре го знаеш. Различно е само моето безсрамно аз, което яде млади момчета за закуска и ги съблазнява да прескачат саби.

— Колко саби?

Тя ме погледна свирепо.

— Откакто ме изрита първият ми съпруг, ти си първият, за когото се ожених, мистър Гордън. Мисля, че няма да се сърдиш за онова, което се е случило преди да си бил роден. Ако ли пък искаш подробности от тогава, ще задоволя любопитството ти, патологичното любопитство, бих казала.

— Развратнице, искаш да се похвалиш, но те глезя.

— Не искам да се хваля! Няма много неща, с които мога да се похваля. Кризата с яйцето почти не ми остави време, през което да бъда жена, проклето да е! Докато не пристигна Оскар Петела. Благодаря ти, сър.

— Внимавай какви ги дрънкаш.

— Да, сър. Добър Петел! Но ние се отклонихме от темата. Ако искаш деца, скъпи… Останали са двеста и трийсет яйца и те ми принадлежат. Не са на потомството. Не са на скъпи на мен хора, Бог да благослови малките им алчни сърца. Не са на онези генетични манипулатори, които се месят в божиите дела. На мен! Това е всичко, което притежавам. Всичко останало е ех officio 148 148 По задължение — бел.пр. . Те са мои… и ако ги поискаш, ще бъдат и твои, единствен мой.

Трябваше да кажа „да!“ и да я целуна. Вместо това обаче казах:

— Хм, нека да не бързаме. Лицето й помръкна.

— Както желае милорд герой-съпругът.