Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Тогава защо изживявах всичко така болезнено?

Така се бях забъркал, та сега трябваше да избирам дали да нараня чувствата на моята любима, или да остана в тази златна клетка.

Някога бях чел за някакъв мъж, който живеел на една висока планина заради своята астма, която така го задушавала, че можел да умре в ниското, докато неговата жена живеела на морския бряг, под планината, защото сърцето й не можело да издържи височината. Гледали се през телескопи.

Сутринта не говорихме за заминаването на Стар. Неизказаното quid-pro-quo 150 150 Недоразумение (лат.) — бел.пр. , че ако планираме да заминем заедно, аз ще трябва да чакам трийсет години!, когато и тя ще може да замине, не се коментираше повече. Нейна Мъдрост беше заключила, че не бих могъл и не желая да говоря за това. Имахме богата закуска и бяхме весели, всеки със своите скрити мисли.

Не споменахме нищо за децата. О, аз можех да направя необходимите клинични манипулации. Ако тя желаеше да смеси своето царствено потекло с моята плебейска кръв, можеше да стори това утре или сто години по-късно. Или пък да ми се усмихне нежно и да изхвърли оставеното семе заедно с другия боклук. Никой от моя род не е бил кмет на Подънк, а един товарен кон не се избира за ирландски състезания. Ако Стар се съгласи на едно дете с гени от двама ни, това ще бъде само от сантименталност. Един жив любовник… един млад пудел, с когото може да се забавлява, преди да го изгони. Защото империята не би признала такова незаконнородено потомство.

Погледнах сабята си, която висеше на стената срещу мен. Не я бях докосвал от онова парти, когато Стар реши да се облече като за Пътя на славата. Свалих я, препасах колана и я измъкнах… Почувствах приятна тръпка. Изведнъж си представих път и замък на един хълм.

— Какво дължи един герой на своята дама, когато мисията му е изпълнена?

Престани да шикалкавиш, Гордън! Какво дължи един съпруг на своята жена? Само тази сабя…

„Скачай мошенико, рипай принцесо, моя жена си ти и никога няма да те оставя… — за по-богата, за по-бедна, за по-добра, за по-лоша… ще те обичам и уважавам, докато смъртта ни раздели“. Това имах предвид, когато произнасях онези тъпи стихове, и Стар го знаеше, и аз го знаех. Зная го и сега. Когато дадохме обет, и на двамата ни се струваше, че само смъртта може да ни раздели. Но раздялата не намаляваше стойността на обета, нито неговото значение за мен. Аз не бях прескочил сабята само за да вкарам една жена в леглото си, преди да умра. Не, аз исках да я имам и да се грижа за нея, да я обичам и уважавам, докато смъртта ни раздели! Стар беше удържала на обета до последната му запетая. Защо не можех и аз да сторя същото?

Мислено зачеркнах героя и се вгледах в лентяя. Един оттеглил се герой беше толкова нелеп, колкото и онези безработни крале, които населяват Европа.

Затръшнах зад гърба си вратата на нашия „апартамент“, препасал сабята, и без да давам пет пари на любопитните погледи се телепортирах при нашия терапевт. Казах на шефа биотехник да съобщи на Нейна Мъдрост за стореното и му затворих устата, когато се опита да ми задава въпроси. После отидох до най-близката кабина за телепортиране, но се подвоумих… Имах нужда от другар, така както един алкохолик се нуждае от опората на нечия ръка. Но нямах никакви близки. За съпруг на една императрица не е лесно да има приятели.

Трябваше да се обадя на Руфо. През всичките месеци, които прекарах на Центъра, никога не бях ходил в дома на Руфо. В Центъра не съществува варварският навик да се ходи на гости и аз бях виждал Руфо само в резиденцията или на партита, а и Руфо никога не ме беше канил в дома си. Не че това беше израз на студенина; ние всъщност често се виждахме, но винаги той идваше у нас.

Потърсих го в адресите за телепортиране… не открих нищо. Не беше по-голям късметът ми в списъците за аудиовръзка. Избрах резиденцията на Нейна Мъдрост и се свързах със завеждащия комуникациите. Той ми отговори, че няма презиме „Руфо“ и се опита да ми затвори телефона. Казах му: „Не затваряй, скъпоплатен чиновнико! Само ме изключи и след един час вече ще си на остров Тумбукту и ще осъществяваш комуникации с димни сигнали. А сега ме чуй добре. Този човек е възрастен, плешив, едно от имената му, според мен, е Руфо и е известен сравнителен културолог. Внук е на Нейна Мъдрост. Мисля, че знаеш кой е и всичките въртели, които ми правиш, са от бюрократична арогантност. Давам ти пет минути. След това се обаждам на Нейна Мъдрост и ще я помоля незабавно да те изпрати!“