Робърт Хайнлайн - И построи той чуден дом

— Именно от това се страхувам. Твоят велик гений случайно измисли ли някакъв начин как да се измъкнем от този капан?

— Ха? О, да, ти и мисис Бейли си бяхте тръгнали и най-неочаквано се озовахте тук, нали така? Убеден съм обаче, че не съществува сериозно затруднение — щом влязохме, значи ще можем да излезем. Ще опитам. — Той вече бе станал и докато слизаше бързо надолу, продължаваше да говори. Отвори рязко входната врата, прекрачи я и се озова, зяпнал събеседниците си, сред всекидневната на втория етаж.

— Е, като че ли наистина съществува някаква малка пречка — призна той угоднически, — чисто техническа обаче… но ние можем спокойно да излезем през някой прозорец.

Той дръпна рязко драпираните завеси, които засенчваха широките френски прозорци на всекидневната. Внезапно млъкна.

— Виж ти! — възкликна той. — Това е интересно, доста интересно.

— Кое? — попита Бейли, като застана до него.

— Това!

Вместо да гледа навън, прозорецът гледаше право в трапезарията. Бейли се върна до ъгъла, където всекидневната и трапезарията се съединяваха с хола под прав ъгъл.

— Но това не може да бъде — запротестира той. — Този прозорец е може би на петнадесет-двадесет стъпки от трапезарията.

— Не и в тесеракт — поправи го Тийл. — Гледай! — Той отвори прозореца и го прекрачи, като през това време продължи да говори през рамо. От гледна точка на семейство Бейли той просто изчезна.

Ала не и от негова собствена гледна точка. Трябваха му няколко секунди, за да си поеме дъх. После внимателно се освободи от розовия храст, с който едва ли не завинаги се беше свързал, и като си отбеляза мислено никога повече да не поръчва градина, в която да има растения с бодли, той се огледа наоколо.

Намираше се вън от къщата. Масивната фигура на помещението на приземния етаж се издигаше наблизо. Очевидно бе паднал от покрива.

Стремително свърна покрай ъгъла на къщата, отвори със замах входната врата и бързо изкачи стъпалата.

— Хомър! — извика той. — Мисис Бейли! Намерих изход!

Бейли изглеждаше по-скоро ядосан отколкото доволен, че го вижда.

— Какво стана с теб?

— Паднах. Бях навън. И вие можете спокойно да го направите — просто излезте през този френски прозорец. Внимавайте обаче с розовия храст — може би ще трябва да построим още едно стълбище.

— Откъде влезе на връщане?

— През входната врата.

— Тогава ние ще излезем по същия път. Ела, скъпа. — Бейли нахлупи здраво шапката на главата си и хванал жена си, заслиза по стъпалата.

Тийл го посрещна във всекидневната.

— Можех да ви кажа, че няма да успеете — заяви той. — Ето какво трябва да направим: доколкото разбирам, в една фигура с четири измерения на човека с неговите три измерения могат да му се случат две неща всеки път, щом прекрачи някоя линия на съединяване като например стена или праг. Обикновено той ще направи обръщане от деветдесет градуса през четвъртото измерение, само че със своите три измерения няма да го усети. Вижте!

Той мина през същия прозорец, от който беше паднал преди малко. Прекрачи и се оказа в трапезарията, продължавайки да говори.

— Внимавах накъде отивам и пристигнах, където си бях намислил. — Той се върна във всекидневната. — Предишния път не внимавах, придвижих се през нормалното пространство и паднах навън. Това сигурно е въпрос на подсъзнателна ориентация.

— Никак не бих искал да завися от подсъзнателната ориентация, когато излизам за сутрешния вестник.

— Няма да ти се наложи — излизането ще стане автоматично. А сега, за да излезете от къщата, този път ще… Мисис Бейли, моля ви, застанете тук с гръб към прозореца и скочете назад. Напълно съм сигурен, че ще се приземите в градината.

Физиономията на мисис Бейли изразяваше мнението й за Тийл и неговите идеи.

— Хомър Бейли — рече тя с креслив глас, — така ли смяташ да стоиш и да му позволяваш да предлага такива…

— Но, мисис Бейли — опита се да й обясни Тийл, — можем да ви вържем с въже и да ви спуснем ле…

— Дръж се прилично, Тийл — прекъсна го грубо Бейли. — Ще трябва да намерим по-добър начин от този. Нито мисис Бейли, нито пък аз съм в състояние да скоча.

Тийл временно беше поставен натясно, настъпи краткотрайно мълчание. Наруши го Бейли.

— Чу ли това, Тийл?

— Какво да чуя?

— Разговарят някъде наблизо. Мислиш ли, че може да има някой друг в къщата, който да ни прави номера?

— О, не е възможно. Единственият ключ е у мен.

— Но аз съм сигурна! — потвърди мисис Бейли. — Чувам ги, откакто влязохме. Гласове. Хомър, не мога да понасям повече това. Направи нещо.